Ник свали обувките си на пода. Коляното му беше вдървено, вратът му пропукваше. В стаята бе студено, но дрехите му лепнеха от пот.
— Да, имам нужда. Ще сляза долу…
— Аз ще ви донеса. И хавлия за банята. Има няколко чисти униформени потници, ако искате.
— Не е нужно да правите всичко това.
— Моля, моля — каза агентът и сбърчи нос, докато се отдалечаваше от детектива. — За мен е удоволствие.
„Сънят — помисли си Ник. — Какво беше това?“ Цяла нощ бе преглеждал папки в търсене на онова, което усещаше, че е вътре, но не можеше да види. Записът на Шери го привличаше: безброй пъти я беше гледал да върви и да се приближава с колата си към неминуема смърт. Бе заспал на дивана и го събудиха, докато насън се носеше към… към какво?
— Тази сутрин — каза агентът, когато се върна с кафето, — ще го пиете черно.
Горещо, с металически вкус. Кофеинът го разтърси и той премигна и прошепна:
— Къде бихте отседнали, ако сте дошли във Вашингтон, за да убиете някоя важна клечка?
Агентът видя лицето му.
— Какво…
Ник грабна телефона от бюрото и набра номера.
— Отдел „Убийства“, детектив Мицъл.
— Лу, тук е Ник! Бързо: в кой хотел отседна Джон Хинкли, когато дойде да застреля Рейгън?
Миг след като получи отговора, той тръшна обратно слушалката, грабна телефонния указател и откъсна страницата с адреса и телефона на хотела. Агентът извика към колегите си долу:
— Пипнахме го!
На обаждането на Ник отговори служител от рецепцията, който се подчини на заповедта му да се премести на телефон, където никой да не може да го вижда. Докато го направи, Ник каза на агента, който стоеше до него:
— Свържи се с отдела за криминално разследване на Бюрото и се погрижи да им обясниш всичко!
После посочи името на хотела върху откъснатата страница.
— Прати цивилни агенти да покрият този хотел! Бойна група да чака наблизо, но така, че да не се вижда оттам!
Агентът отиде на друг телефон. В съвещателната стая заприиждаха негови колеги.
— Сър — каза служителят от рецепцията в слушалката, — от ФБР вече ни провериха. Никой от гостите ни не отговаря на компютърната рисунка и честно казано, всичко това започва да става голяма…
— Или се подчинявай, или ще те регистрирам в една много голяма килия! — извика Ник.
— Тук отдел за криминално разследване — намеси се трети глас.
— Господине, прочетете на този човек всяко име, регистрирано в хотела ви. „Криминално разследване“, пуснете имената в база данните си, не само във файловете за този случай. Сверете домашните адреси с телефонните компании — не е достатъчно, но направете първо това, и то бързо!
— Ясно.
— Свържете се с мен по основния ни номер, в движение съм! — Ник затвори и грабна спортното си яке и пистолета си.
— Не трябва ли да почакаме… — започна агентът, който го бе събудил.
— Край с чакането! — С болно коляно, болен крак и болезнена жажда той изтича навън.
Телефонираха му в колата на пет пресечки от секретната квартира.
— Получихме съвпадение! — каза агентът от отдела за криминално разследване. — Сам мъж, регистриран като „Рей. Ъ. Джеймс“! Стая 734! Лосанджелиският телефон, който е оставил, е фалшив, дал е депозит в брой и…
— Повторете името! — прекъсна го детективът.
— Повтарям: „Рей Ъ. Джеймс“. Лосанджелиски адрес…
— Анаграма! — извика Ник. — Размени местата: Джеймс Ърл Рей! Убиецът на Кинг!
Ник затвори и каза на шофьора:
— Газ!
После набра номера на клетъчния телефон на Кол. Автомобилът на Бюрото се носеше напред и червените светлини и сирената му пронизваха тихата утрин.
Куполът на Капитолия изпълваше огледалото на Кол. Той отби и спря до тротоара. Лорън чакаше на седалката до него.
— Почти съм при Фарън! — извика инспекторът в слушалката. — Нямам сирена. Трябват ми петнайсет минути, за да стигна дотам! Недей да ме чакаш.
Той рязко затвори телефона и се обърна към Лорън.
— Не! — каза тя.
— Излез от колата и тръгни към… Моля те!
— Не! — Лорън стисна голямата чанта, в която бяха дрехите й. — Няма да ти позволя да умреш!
Кол й хвърли яростен поглед.
— Нямаш време! — каза тя.
Той стисна волана и даде газ.
Вратата на стая 734 избухна. Вдигнали оръжие, вътре се хвърлиха две ченгета от бойната група. По петите ги следваше як мъж, размахал 45-калибров пистолет. Четирийсет секунди по-късно, докато единият от бойната група мърмореше, че всичко това нямало смисъл, Ник набра номера на клетъчния телефон на Кол: