— Страхотно се справи, Пикет.
— Благодаря, сър.
Над раменете на началника й изникна Хари, нейният партньор.
— Извинете, сър. — Хари беше едър мъж и почти избута шефа от отворената врата. — Сали, направо няма да повярваш за какво току-що ни се обадиха по мобифона!
5.
— Защо аз? — попита специален агент от ФБР Сали Пикет мъжа, който седеше срещу нея на заседателната маса. Бяха сами в този кабинет на прословутия пети етаж в Министерството на правосъдието. Навън бе нощ.
— Защото така искам — каза той.
„Инспектор Далтън Кол“ — помисли си тя. Някой го бе направил звезда. Изгряваща или падаща?
— Ние не се познаваме — каза жената.
— Вярно.
— Защо смятате, че аз съм най-подходяща за тази задача? — попита тя.
— Всички агенти в Бюрото са подходящи за всякакви задачи.
— Вие ми наредихте да се кандидатирам. А тези книжни истини, че всички били подходящи, са абсурдни. Аз съм агент за ударни операции.
— И аз.
— Тогава не… Да не сте ме избрали, защото съм чернокожа?
— В никакъв случай — отвърна той. — Просто защото си жена.
— Това може да се изтълкува ако не като расизъм, то като сексизъм.
— Не бих те избрал, за да се внедриш в мафиотско семейство или в ку-клукс-клан — намръщи се Кол. — Освен това никога не си подавала в Бюрото жалба по повод на расизъм или сексуална дискриминация. Трябвало ли е?
— Какво ще постигне днес такова оплакване от една чернокожа агентка?
— Повече, отколкото вчера — каза той.
— Досега сама съм се оправяла с всичко.
„Мога да се обзаложа“ — помисли си Кол. Тя седеше на стола си така, сякаш цял живот бе седяла тук, а не я бяха докарали веднага след улична акция.
— Добре, предлагам ти — каза Кол. — Ако се съгласиш.
— Има и други чернокожи агентки. По-опитни.
— Завършила си психология и това дава основа за прикритието ни. Нямаш близки членове на семейството, на които денонощната заетост при тази операция да повлияе отрицателно. Работила си под пет-шест прикрития…
— Но никога за дълго — прекъсна го тя. — За ден, най-много два — и после арест.
— Освен това — продължи Кол — си била в първата десетка в курса си по стрелба и имаш опит в бойните изкуства.
— Имам черен пояс първа степен по таекуондо.
— Е, днес очевидно си пропуснала да блокираш един удар — отбеляза той.
Сали докосна подутата си буза, по която я бе ударил Джей Джей.
— Понякога се налага да изтърпиш малко бой, за да си свършиш работата.
Кол се ухили.
— Тъкмо такава позиция ми трябва.
Тя също се засмя.
— Е, щом ме приемаш заедно с позицията ми…
6.
В девет часа и седем минути в четвъртък сутринта на изток по булевард „Масачузетс“ към парка „Стантън“ пътуваше „БМВ“. Зад волана беше Далтън Кол, до него седеше Сали Пикет. Колата, шлиферът на мъжа и оставеното на задната седалка елегантно палто на жената бяха взети от Бюрото, от склада за операции под прикритие.
— Нервна ли си? — попита той, докато чакаха на един червен светофар.
— Ужасно — каза тя, но отвърна на усмивката му.
Намериха място за паркиране близо до готически замък от червени тухли, заобиколен с ограда от високи стоманени прътове.
— Колко кулички и прозорци! — прошепна Сали, докато се приближаваха.
— Било е черква. В засеченото съобщение пише: „тесни контакти“. А това означава, че опасността вече е вътре.
Предишната вечер Кол беше казал на Сали и Ник Шърман:
— Вървим в две посоки. Първо: да намерим убиеца и да му попречим. Второ: да разкрием заговора и техния вътрешен човек. Най-добрата ни възможност, докато проникваме в организацията, е да се съсредоточим върху убиеца.
Кол натисна бутона на домофона и стоманената порта се отвори с бръмчене.
— Без пистолета се чувствам като гола — прошепна Пикет.
Посрещна ги двуметров мъж от гранит, с гола като топка за боулинг глава. С ушит по поръчка костюм и зловещо изражение.
— Какви сте вие?
— Очакват ни — отвърна Кол. — Аз съм…
— Знам кой сте. Попитах какви сте.
Сали се взря в свирепите очи на гиганта. В сравнение с черната му кожа нейната бе направо бяла.