— За какво стоиш там горе? — извика старицата.
Кол изтича към другия край на сцената. Нататък имаше коридор, кабел и сандъци с оборудване. И врата. По бравата имаше нещо размазано, нещо тъмно, засъхнало, не кръв, но…
Далтън вкара вселената в мерника на извадената си „Берета“ и отвори вратата. Ревът на тълпата го последва вътре и заглъхна, когато вратата се затвори зад гърба му. Стълби, водещи надолу. Подземни коридори. Навсякъде тръби.
„Сали! Господи — Сали, закопчана с белезници… Полицай! С прострелян череп, мъртъв!“
Той последва „Беретата“ надолу към застреляния в главата полицай. „Рискувай да хвърлиш поглед: Сали, заключена за парапета, отпусната, кръв по стълбите. Но главата й се помръдва… Очите й са затворени, но тя диша! Още кой е жив?“
Пращенето по телефона: с кого се бе свързал?
„Не мога пак да телефонирам, няма да се свържа, няма време.
Горещо, влажно: тръби. Защо е толкова дяволски тихо? Коридор, разклонява се в две посоки: надясно или наляво? Тръгни надясно.
Наведи се… Напред! Три метра нататък: стена. Назад. Бързо тръгни наляво. Този път не се навеждай. Скок…“
В мерника на „Беретата“ му Фарън висеше, заключен за тръба.
Някаква служителка от охраната лежеше по очи върху тръба, която минаваше по стената на височина на коляното. Черната й коса висеше, по гърба на бялата й риза имаше прясно петно кръв.
„Улучил я е изотзад.“
Кол се завъртя, насочи пистолета в обратната посока. Нищо. И се обърна.
Устата на Фарън бе залепена с лепенка, носът му кървеше, като че е бил ударен. Погледът му беше замаян, но премигваше, докато се връщаше в съзнание: жив.
Кол се затътри към него, насочил „Беретата“ към стената, в която сигурно имаше изход — Ванс сигурно бе излязъл оттам. Мина покрай окървавената жена от охраната…
Увиснал на тръбата, Фарън се завъртя към него. „Защо рита към мен?“ И в същия миг Кол разбра защо кръвта по носа на Фарън е свежа, защо гърбът на жената е окървавен. И се завъртя.
Призракът, който се изпречи пред него, идваше от Ада: ужасяващо лице, измазано с кръв, боя и изстъпление, с пистолети в двете хлъзгави ръце. И двата пистолета на убиеца изреваха.
Единият куршум прониза рамото му, другият изсъска през косата му.
Кол блъсна с пистолета си оръжията на противника си в момента, в който те стреляха повторно. Куршумите рикошираха от тръбите.
„Близо е, прекалено е…“ Той отблъсна дулото от лицето си, извъртя „Беретата“…
Убиецът го удари по китката с оръжието в лявата си ръка. С другата заби автоматичния пистолет на Сали в лицето му.
Далтън залитна, падна, претърколи се по гръб…
От топящата се маска от тъмна боя и кръв изплува лицето на Кърт Ванс, вдигнал двата пистолета. И Кол, и той знаеха, че агентът от ФБР е обречен.
Във влажното жълто мазе отекнаха три изстрела.
Кърт Ванс залитна напред. Единият пистолет се изхлузи от боядисаната му ръка. Другият стреля — инстинктивно натискане на спусъка — и куршумът рикошира от отсрещната стена. Убиецът се сгърчи на пода като кукла с отрязани конци.
В тунела стоеше Лорън, стиснала с две ръце револвер.
— Далтън! — По бузите й се стичаха сълзи. — Не можех да го оставя да те убие!
Кол се изправи. Рамото му пулсираше от куршума на Ванс.
— Ранен ли си? О, господи, той…
Ръката му тежеше — не беше изпуснал „Беретата“… Видя пистолета на ченгето на пода. И оръжието на Сали в ръката на проклетия, проклетия мъртъв Кърт Ванс. Усети как мъртвешка лапа го стиска за сърцето.
— Лорън… Откъде взе този револвер?
Тя погледна оръжието в ръката си.
— Беше на баща ми… Казах ти, работеше в органите на реда…
Далтън тръгна към нея.
— Какво означава това?
— Няма значение! Нищо няма значение! Всичко свърши!
— В „органите на реда“. Друго ми каза, когато… Каза, че е бил ченге.
— Беше затворнически надзирател! И това е достойно за уважение! Каква разлика има! Ела тук, нека…
„Стой. «Беретата» още… Върни се по веригата на смъртта: Фарън, увиснал на тръбата, после… Кърт Ванс, после… Крис Харви, който познавал този маниакален убиец, после… най-жестокият познат на Крис, Брайън Лъстър, дългогодишен престъпник и бивш затворник, после…“
— Защо не идваш при мен? — попита тя.