„Прекалено много руж“ — помисли си Сали.
Лейбовиц ги представи. Кол се усмихна на Лорън. Корпоративната документация й отреждаше десетина вицепрезидентски и директорски титли в компютърните компании на Сиърс. Някакъв журналист я бе нарекъл „жената зад гуруто“. В няколко статии се твърдеше, че двамата с Фарън са или са били любовници. Агентът от Бюрото, който се беше занимавал с нея, не бе открил нито брак, нито деца.
— В нашата група от равни — рече Лейбовиц — Лорън е по-близо до Фарън от всички.
— Знам — отвърна Кол.
— Наистина — каза Лорън.
Агентът не бе сигурен какво долавя в гласа й: въпрос, твърдение или обяснение.
— Но — продължи адвокатът — тя също не знае нищо за вас.
— До вчера — прибави жената, — когато Фарън съобщи, че работите за нас.
— Искаме да знаем какви сте — настоя Ууд.
— Господин Сиърс… — започна Кол.
— Фарън — поправи го Лейбовиц. — Той не обича да го наричат „господин“.
— Ние сме политически съветници — каза Кол.
— Да — рече адвокатът. — Фарън ни каза, че сте свързани с „Джеймс груп“. Че ще правите проучвания и наблюдение, макар да не сте в списъка на нашите сътрудници.
— От „Джеймс груп“ получаваме хонорарите си — каза Сали. — А колко взимат те, ще трябва да питате тях.
— Вече го направих — отвърна Лейбовиц.
Кол и Сали спотаиха дъх.
— Председателят — познавам го от президентската кампания — потвърди вашата… връзка. Похвали работата ви.
Шефът на рекламната фирма „Джеймс груп“ се беше съгласил да гарантира за агентите на Бюрото, без да иска подробности.
— Дължим му големи благодарности — каза Кол.
— Тук е Вашингтон. Сигурен съм, че ще си ги получи под съответната форма — отбеляза Лорън.
— Но много мъгляво ми отговори на въпроса точно какво сте направили за него и какво бихте могли да направите за нас — прибави адвокатът.
— Тук сме с временен договор — отвърна Кол. — Не сме сигурни дали ще можем да ви помогнем.
— Фарън смята, че след като сте обсъдили предизборните прогнози… — започна Сали.
— Той упорито отхвърля прогнозите — прекъсна я Лорън.
— Твърди, че не е възможно еднозначно да се определи какво точно изгражда — прибави Ууд. — А статистическите прогнози създават впечатления, които заместват действителността, вместо да ти кажат какво е положението.
— Онова, което иска да направим — рече Кол, — е да проверим тази идея. И някои други.
— И все пак кажете какво точно ще правите тук? — попита Лорън.
— Ще следим всичко — отвърна агентът. — Като наблюдаваме вас и всички, които работят с вас, като присъстваме на заседанията и митингите ви, като наблюдаваме хората, свързани с Фарън, ние ще получим представа за неща, които ще можем да анализираме и после да се насочим към…
— Звучи адски тъпо — прекъсна го Ууд.
В смълчаната стая струеше слънчева светлина.
— Обаче — обади се Лейбовиц, — американската политика си е такава.
— Фарън ви иска тук и толкова — каза Лорън.
— Тук сме, за да ви помогнем — отвърна Сали.
— Разбира се. — Лорън я прониза с усмивка. — А сега Фарън иска да се срещне с вас. Монаха ще ви заведе.
Тя се изправи. Погледът й претегли Сали и се плъзна по Кол. После излезе. Лейбовиц и Ууд я последваха.
Монаха поведе Кол и Сали нагоре по стълбите. Разговорите откъм офисите долу стихнаха. През витражите се процеждаха слънчеви лъчи. Червеникавокафявият килим приглушаваше стъпките им и водеше като червен език към една затворена врата.
Мъжът на дървения стол пред вратата носеше черен костюм, черен пуловер със затворена яка и черни обувки. Той се изправи на крака с плавна гъвкавост, отлично позната на Сали.
— Нови хора, Нгуен — съобщи Монаха.
Мъжът в черно остана неподвижен, с отпуснати ръце.
— Чуйте какво ще ви кажа — изръмжа Монаха. — Моята работа е да се грижа с него да не се случи нищо. Не ми се пречкайте на пътя.
— Онова, което ще правим, зависи от твоя шеф — отвърна Кол.
— Той не е „мой шеф“. Вие сте наемници, но аз не съм. Мястото ми е тук. В случай че се наложи да избира между мен и нищожества като вас, Фарън даже няма да ви махне за сбогом, ако реша да ви изритам задниците на улицата.