— Тук сме, за да ви помогнем, а не да ви създаваме проблеми — рече Сали.
— За мен няма да сте никакъв проблем — отвърна Монаха. — Повярвайте ми. — Огромната му лапа побутна Кол към стаята. — Фарън каза, че ще се срещне само с вас.
7.
В сноповете слънчеви лъчи, които проникваха през прозорците на островърхата кула, бяха увиснали прашинки. Голямата стая беше празна — ако не се броеше мъжът, седнал по турски върху рогозката на пода. Носеше черни памучни панталони, свободна синя риза с отворена яка и черни китайски чехли.
Вратата зад Кол се затвори. „Не ме вижда. Лицето му е обърнато насам, но не ме гледа“ — помисли си агентът.
— Господин Сиърс?
— Това бяха първите думи, които ми казахте при запознанството ни — каза мъжът на рогозката. — Нарекохте ме „господин Сиърс“. Не „черньо“, „ей, ти“, „затворникът“ или „момче“: нарекохте ме „господин“.
— Струваше ми се, че така е най-подходящо — отвърна Кол.
— Но изобщо не беше обичайно. Влязохте в стаята за разпити във вашия отдел в Бюрото. Аз носех сини затворнически дрехи и бях прикован с верига за пода.
Фарън Сиърс се изправи от рогозката, разгъвайки се като пеперуда.
„Този път очите му не излъчват омраза“ — помисли си Кол.
Ръкостискането на Фарън бе сухо и твърдо.
— Справили сте се много добре — каза агентът.
— А вие как се справихте?
Кол сви рамене.
— Съжалявам, ако съм ви накарал да чакате тази сутрин.
— Не съм ви чакал — отвърна Фарън. — Седях.
— Така ли го наричате?
— Наричам го да съм тук — усмихна се Фарън Сиърс. — Радвам се да ви видя. Когато признах пред себе си, че ви дължа благодарност, вие вече не бяхте там. Затова сега ви благодаря за тогава.
— Просто си вършех работата — каза Кол.
— Не. Изпълнявахте дълга си. Това трябва да ви е направило популярен в работата ви.
— Списъкът ми за танци е запълнен.
После — тъй като истината отчасти принадлежеше на този усмихнат чернокож мъж — Кол му каза нещо, което никога не беше дръзвал да произнесе на глас:
— По дяволите, години наред ме прехвърляха от една дупка в друга. След това попаднах в група за борба с мафията и усилията ми получиха признанието на шефа ми, който не даваше и пукната пара за политическите правила на играта. Включи ме в оперативна група, постигнахме страхотен успех и така нататък.
— И никой вече не ви обвиняваше, че сте освободили радикален терорист от „Черните пантери“, така ли?
— Повече никой не ме е наказвал заради това — каза Кол.
— Никой не наказа и четиринайсетте чикагски ченгета, които разбиха апартамента на лидера на моята партия и го убиха, както си спеше в леглото.
— Вас поне не ви убиха — рече Кол.
— Тези кретени изобщо не разбираха, че трийсетгодишната или доживотна присъда ще ми даде целия свят. Назначиха ме на работа в щатския център за обработка на данни като в плантация, закопчан с едната ръка за стар компютър. Но след шест месеца аз вече можех да програмирам онзи динозавър по-добре от всички.
Фарън се усмихна.
— Реших, че подаването на жалба за нарушаване на гражданските права от страна на Бюрото ще е загуба на време. И тогава се появихте вие.
— Не е нужно да си гений, за да се запиташ защо седем служители от чикагското полицейско управление — от отдела за разузнаване на организираната престъпност — са ви спрели за „рутинна“ пътна проверка. Обикновените ченгета…
— Честните ченгета — поправи го Фарън.
— … формално бяха проследили пистолета, който твърдяха, че видели пъхнат в колана ви. Открили собственика му — той го бил обявил за откраднат. И крадецът бил заловен от едно от ченгетата, които ви арестуваха.
— Казах ви: те ми го подхвърлиха…
— Не са ви го подхвърлили. Купили сте го в Индиана.
— Съвсем законно — потвърди Фарън Сиърс. — И когато го оставих в багажника на онази кола, цевта му беше по-дълга, отколкото на онзи пистолет с рязана цев, който се появи в съда. Знаеше го даже агентът, внедрен в „Пантерите“.
— Случаят е приключен. Сега сме тук и вашите хора не ни вярват.
— Достатъчно умни са.
— Какво сте им казали?
— Че сте тук, за да ни помогнете — отвърна Фарън. — Свикнали са с необичайните ми идеи, затова ще повярват в прикритието ви, щом аз им го казвам. Не могат дори да си представят, че бих ги предал.