— Наричай ме Г. Гневния отмъстител. Господарят. Който очаква възхода си. А ти си моят Вратар към онова, което е мое, което ме очаква. Ти си В.
— Може никога да не научат истинските ни имена — промълвих аз, — но светът ще затрепери от докосването ми! Обещай ми това!
После — беше толкова сладостно! — дланта на Вратаря се насочи към лицето ми. Покри очите ми и ме накара да коленича в снега. Изпитах вълнение, усетих пулсиране в слабините, усетих властта, познанието.
След това Крис натисна клаксона, за да напомни, че трябва да тръгват.
Всичко с времето си.
11.
Сали седеше там, където я бяха оставили. След като пусна Далтън в стаята на Сиърс, Монаха я отведе при една жена, която заедно със съпруга си беше оставила магазина им за авточасти, билетите за „Кливландските индианци“ и местата в синагогата, за да се премести във Вашингтон и да „работи за Фарън“. Доброволката запозна Сали с други доброволци от Алабама, Ню Мексико, Орегон и „просто отвсякъде“: старци и младежи, бели, чернокожи, азиатци и латиноамериканци, дошли тук, за да „помогнат на Фарън“.
Но не я запозна с човека с военна подстрижка, който се навърташе наоколо и я дебнеше, където и да идеше тя. Агентката често ходеше до тоалетната и си записваше информация за хората на Фарън, които после Бюрото да провери. И започна да иска да се запознае със Сиърс.
— Добра идея — каза й Джон Лейбовиц, бившият конгресмен, и се усмихна. — Ще трябва да уредим това колкото можем по-скоро.
В пет часа на втория ден Сали отиде при икономката от Шейкър Хайс и повтори молбата си за аудиенция.
— Ами, не съм сигурна как да направя това, скъпа — беше отговорът, но когато Сали каза, че няма да си тръгне, докато „това“ не бъде направено, икономката й даде кофичка малиново кисело мляко. — Просто за в случай че отнеме повече време, отколкото си мислиш.
Празната кофичка от млякото отдавна бе в кошчето за боклук и икономката си беше отишла вкъщи, когато Джеф Ууд завари Сали седнала на една кушетка в чакалнята до главната зала. Господин Военна подстрижка се прозяваше на прага.
— Защо не сте си тръгнали? — попита я Ууд.
— Още не съм си свършила работата. Не съм се запознала е Фарън.
— Може би утре.
— Мога да чакам. — Тя потупа кушетката. — Ето тук.
— Не сте много разбрана, нали? — рече Ууд.
— Не ми плащат да съм разбрана.
Във фоайето тиктакаше архаичен часовник.
— Добре, не си тръгвайте — каза той.
— Не се тревожете — отвърна тя на отдалечаващия му се гръб.
След седем минути в джоба на жилетката на господин Военна подстрижка иззвъня телефон. Той отговори и придружи Сали два етажа нагоре до мястото, където пред една затворена врата стоеше Монаха.
— Седни — каза й той, после се обърна към Военната подстрижка. — Когато дойде време да влезе, ще ти се обадят по телефона. — След това отново каза на Сали: — И не стой цяла нощ — чуваш ли?
После затрополи надолу по стълбите. Телефонът на господин Военна подстрижка иззвъня, той отговори и й каза да влезе. Този кабинет се намираше един етаж под обляната със слънце стая за медитация. И двете помещения бяха с ламперия от тъмно дърво. На едната стена имаше поставен в рамка символ, нарисуван върху оризова хартия. Изображението беше просто: голям черен кръг върху бледа вселена. Пред бюро с компютър от едната страна бяха поставени три стола. Нощта изпълваше прозорците. Зад бюрото седеше чернокож мъж с мека синя риза. Поразиха я очите му.
— Ето коя сте били — каза той.
Тя усети, че вратата зад нея се затваря.
— Коя съм била?
— Видях ви от прозореца — отвърна Фарън. — Тази сутрин.
— Тук съм цял ден. — Тя седна пред бюрото срещу него. — И вчера сутринта. Не знаехте ли?
— Знам, че Далтън има партньорка. Смятах, че е заминала заедно с него.
— Хората ви не ви ли казаха, че не е така?
— Не.
— Колко… досадно — каза Сали.
— Съжалявам — отвърна Фарън. — Няма да се повтори.
„Усмивката му е замислена — помисли си тя, — а не лукава.“
— Не сте от агентите на ФБР, с които съм свикнал. Защо сте избрали тази работа?
— Нашата работа е…
— Не ви питам за вашата работа. Питам за вас.
— В такъв случай не съм длъжна да ви отговоря.
— Не сте. — И той зачака.
„Проклета, нежна усмивка! — помисли си тя. — Не изглежда толкова стар.“
— Искате да кажете, защото съм чернокожа ли? Защо съм постъпила в Бюрото?