— От кой отдел си? — попита Кол.
Непознатият отпи от бирата си.
— По принцип преследваме мафиотски адвокати, но повечето от нас се занимават с антитръстови операции.
— Проучвате Фарън Сиърс за антитръстови действия, така ли?
— Виж, детектив — каза юристът. — Вълнуващ е дори само фактът, че ние с хората ми сме способни да правим нещо повече от това да отговаряме на телефоните. През седемдесетте и осемдесетте всички бяха на страната на ония с големите пари — а ония с големите пари не искат антитръстови проблеми. Затова станахме част от проклетите правителствени механизми за контрол, а сега, след като спестяванията и заемите вече са разграбени, гаранционните фондове на застрахователните компании са пресушени и средните корпорации са унищожени, ни канят обратно на масата. Така или иначе, законодателството ни е изостанало на светлинни години, за да се справи с всичко — от японските компании до октопод като Фарън Сиърс, който оперира с продукти и процеси, несъществували по времето, когато са били писани основните ни закони.
— Не сте започнали да се занимавате с Фарън Сиърс само затова — каза Кол. — Кой ви насъска срещу него?
Непознатият го погледна изпитателно.
— И аз съм работил във Вашингтон — поясни Далтън.
— Тогава знаеш какво е да си претрупан с работа федерален служител без достатъчно ресурси. Дават ти папката с уликите, фактологичните материали и напътствията — има достатъчно основания и вече свършена подготвителна работа, за да започнеш разследване — и проверката тръгва.
— Кой ви подхвърли информацията срещу Фарън?
— Получихме съмнителни факти и насоки от различни източници. — Юристът се усмихна. — Според теорията на антитръстовото законодателство, ако можеш да държиш пазарите свободни и отворени, когато някой се опита да измъкне повече, отколкото е законният му дял, другите получават възможност да го обвинят и завинаги да разрушат реномето му.
— Получили сте оплаквания и уличителни материали от конкурентите му, така ли?
— Някои персонални съмнения, да.
— Ясно. — Кол се замисли за миг. — Някой от Капитолия насъсквал ли ви е срещу Фарън?
— Някои членове на юридическата комисия са загрижени за новите антитръстови явления, да.
— А кой плаща за изборните им кампании?
— Помисли малко повече: един сенатор, който е загрижен за могъща сила в нашата страна, не подлива непременно кода на някоя група с конкретни интереси.
— Всеки сенатор ли имаш предвид?
— Добре де, може би един-двама от тях са загрижени, защото определени дългогодишни поддръжници на политическите им позиции смятат еди-какво си, но големият тласък наистина идва от членове на комисията, които изпитват основателни опасения.
— Кой преследва Фарън Сиърс? — попита Кол.
— Можеш да станеш милиардер като смазваш милионери.
— Как и кой? — настоя Кол.
— Официално ли?
— Целият ни разговор е неофициален — отвърна инспекторът. — Не си ли спомняш?
— Спомням си, разбира се. — Юристът пресуши бирата си. — Сиърс изгражда империята си като разгърната племенна мрежа. Или като компютърна мрежа. Всичките му служители получават процент от печалбите от конкретните си операции, както и дял от печалбата на корпорацията майка. Той финансира със заеми външните амбиции на хората си. Те започват свой собствен бизнес — не само в областта на компютрите: магазини, обществени перални, частни училища, бензиностанции, какво ли не. И това се гарантира със заем от някоя от компаниите му или от техните пенсионни фондове. В замяна Сиърс притежава трийсет процента от предприятието. После той се погрижва всичките му служители и дилъри да разберат, че ако работят със съответната „независима“ компания, ще подсладят портфейла си чрез плана за разпределяне на процент от печалбата. И империята се разраства.
— Това законно ли е?
— Дотук да — отвърна антитръстовият експерт. — Хоризонталните монополи са почти невидима единица в регулационното законодателство. Те следват правилата достатъчно, за да избягват каквито и да било присъди.
— И как нарушава правилата Сиърс?
— Чрез СНС: страх, несигурност и съмнение. Например някой иска да пусне на пазара конкурентен продукт, а Фарън пуска слуха, че продуктът може да не е съвместим със системите на потребителите, и тъй като системите им са свързани с основната игра, никой не иска да рискува, като закупи новата играчка на конкурента. Освен това той задушава конкуренцията с рекламиране на софтуер, който е все още в процес на разработване. Компанията му съобщава за дадени продукти години преди да бъдат готови за пазара и плаши конкурентите си, които не могат да рискуват с разработването на собствените си варианти, защото Фарън ще ги изхвърли от фабриките. Но рекламираният софтуер не съществува и може никога да не се появи. Той е призрак, който плаши конкуренцията. Договорът на Фарън с МБА означава, че ги кара да налагат продукта му в света. Ако си изобретател, ти ще се опитваш да работиш с неговите хора, за да се увериш, че изобретението ти отговаря на съществуващия пазар. Имаше обвинения, че Фарън е крал от такъв „информационен обмен“, че е съсипвал хората със собствения им гений. Още нещо — ако реши, че иска да се конкурира с теб, той ще смъкне цената на продуктите си. Компаниите му ще понасят загуби години наред, само за да разсипят конкурента му. Корпорацията майка финансира операцията и когато поставят пазара на колене, цените отново скачат.