— Кого е съсипал — искам да кажа, сериозно?
— Обикновено само осакатява, не убива. Оставя конкуренцията достатъчно силна, за да продължава да съществува, за да запази мита за свободния пазар.
— Имаш име — каза Кол.
— Имам жертва с мотив — отвърна юристът.
Кол го гледа, докато другият не му съобщи името.
— Но шансът е съвсем малък — прибави той.
— Същият човек ли ви е дал информацията срещу Фарън Сиърс? И е оставил на министерството отговорността да направи нещо?
— Не.
От телевизора се разнесе смях.
— Знаеш ли кой е насочил ръката на министерството към Фарън?
— Имам двама бивши помощници на министъра, работеха по антитръстовите операции. Сега са „частници“ в мегакомпаниите и ме информират за клиентите си. Освен това имам конгресмени, сенатори…
— Но нямаш намерение да ми кажеш кои, нали? — отбеляза Кол.
— От Петия етаж ме предупредиха да внимавам — отвърна юристът. — Не искаме да излагаме на опасност разследванията си.
— Ясно — каза Кол.
— Виж сега — продължи юристът, — хората, които могат да накарат Конгреса да се размърда, искат просто да свършим работата. Те не наемат убийци.
— А ти имаш ли опит с хора, които наемат убийци?
— Питай професорите ми в Харвард: корпорациите не се забъркват в убийства. — Антитръстовият експерт погледна празната си чаша, после каза: — Слушай, не знам кой се опитва да убие Сиърс. Много хора не биха имали нищо против да го видят мъртъв. Много хора биха направили от това големи пари. Разбираш ли, той е адски добър. И никой не знае колко влияние купува с милионите долари, които влага в политически кампании. Но не знам дали е извършил престъпление, или е виновен просто защото се е превърнал в независим политик и икономическа сила.
— Знаеш ли защо шефовете ти ме насочиха към теб? — попита Кол.
— Господи, да не искаш да кажеш, че може да имат предвид нещо друго, освен стремежа да служат на закона и правосъдието?
Двамата се засмяха.
— Виж — каза юристът, — ако заключението, до което съм стигнал в работата си, както и малкото, което ми казаха те, и малкото, което ми каза ти, е вярно, всичко това всеки миг ще експлодира. Навярно сърцата на нашите шефове им подсказват, че онова, което ми е известно, може да ти е от полза, така че би трябвало да ти го кажа. Но мисля, че това не е свързано нито със сърцата, нито с ума им. Мисля, че ни срещат, за да си прикрият задниците. Вече могат да заявят, че са направили всичко възможно, за да се погрижат реакцията им към тази бъркотия да е „изцяло координирана“ или други подобни рекламни лайна.
— Но съм сигурен — каза федералният служител, докато излизаше от сепарето, — че ако допуснеш Фарън Сиърс да бъде убит, искам да съм колкото се може по-далеч от теб.
18.
Според засеченото съобщение до убиеца само след петнайсет дни навлизаха в Зоната за свободен отстрел.
Агентите от ФБР бяха прекарали 3112 часа в сравняване на престъпните биографии на Брайън Лъстър и Кристофър Дж. Харви. Анализираха доклади на Агенцията за контрол на наркотиците, БАТО, Вътрешната данъчна служба, полицията и Бюрото по затворите. Разпитваха затворници, ченгета, затворнически надзиратели.
Съдебните стенограми показваха, че Лъстър и Харви са се движили в деловата част на престъпния свят — по-точно в търговията с наркотици. Татуираната мечка Лъстър беше бил наставник на облечения в лъскаво яке Харви. При нужда бяха използвали други престъпници. Лъстър плащал данък на мафията в северна Калифорния. Двамата с Харви бяха държали апартаменти в Бъркли. Двете жилища бяха обискирани. Телефонните им разпечатки не показваха нищо. Касови разписки, напъхани в джобове на джинси и извадени от кошчета за боклук, свързваха мъжете със стоянки за камиони и мотели в Калифорния, Орегон, Вашингтон, Невада, Монтана и Айдахо.