Слоусън насилено се изсмя, важно отиде до дивана, пльосна се до жената и плесна с длан по бедрото й. Тя дори не трепна. Мъжът започна да гали с лапа крака й.
— Нещо не мисля, че проявявате желание да постъпите в организацията на господин Слоусън — рече Айгър.
— Вие ли се занимавате с мисленето тук? — попита Кол.
— Ей! — изръмжа Слоусън. — Нали си дошъл да се срещнеш с мен!
— Точно така.
— Да — изсумтя командирът. И започна да мачка крака на момичето по-силно. — Айде тогава, казвай, ченге.
Нататък по коридора, накъдето беше изчезнало биреното шкембе, Кол видя излъчване на компютърен екран.
— В последно време хората ти имат проблеми — каза той.
— Защо се интересуваш от нашите проблеми? — попита Слоусън.
— Един от членовете на организацията ти е бил убит.
— И си дошъл тук да ми го кажеш ли? — изсумтя командирът, вдигна дланта си от бедрото на жената и погали дългата й коса. Тя дръпна глава — несъзнателна защитна реакция, която обаче накара Слоусън да престане да я гали и да прехвърли ръката си върху облегалката на дивана зад нея. Тя се облегна назад и отпусна глава на бицепса му.
Слоусън видя погледа, който Кол отправи на момичето.
— Харесва ти, нали?
Адвокат Айгър умишлено не гледаше към никого. „Разбирам го“ — помисли си инспекторът.
— Ти с каква спиш, а, ченге? — Слоусън се усмихна като акула, подушила кръв.
— Не ме попита кой е убит — рече Кол.
— Искаш да кажеш кой е станал мъченик — поправи го Слоусън. — Ние сме готови да посрещнем смъртта.
— Убийството не е от компетенциите на федералните власти — каза Айгър. — А и моят клиент не е замесен в никакви престъпления.
— Хората ти не те ли интересуват? — попита командира Кол.
— Обичам всичките си братя и сестри от „Арийска Америка“.
— Тогава сигурно не ти остава енергия за нея — отбеляза инспекторът и кимна към момичето.
Слоусън поклати глава.
— Вие, ченгетата, ме преследвате вече четирийсет години. Откажете се. Приемете истината. Започнете да правите каквото трябва.
— Като теб — отвърна Кол.
— Ако ви стиска да стигнете толкова далече.
— Като Брайън Лъстър. И Крис Харви.
— Не съм сигурен, че си спомням тези имена.
— Искаш ли да видиш снимките от затвора, на които тримата сте заедно?
— А, да — каза Слоусън. — Онези момчета. Как са те, по дяволите?
— Брайън Лъстър продължава да е убит — отвърна Кол.
— Животът е курвенска работа, нали? — Слоусън погали момичето по косата.
— Лъстър и Харви са били от АА.
— Членуването в частна организация като АА е защитено от… — започна Айгър.
— Винаги ли оставяш адвокатът ти да ти изразява мнението?
— Свърши каквото имаш да вършиш — каза Слоусън. — И после се разкарай.
— Чух, че си имал и други проблеми. — Кол усети втренчения в него поглед на Айгър. — Проблеми с пощата.
— Никога не съм имал никакви шибани проблеми с…
— Да не би да говорите за незаконното задържане от страна на пощенските инспектори на законно транспортирани стоки от корпорацията на господин Слоусън на стойност няколко хиляди долара? — прекъсна го Айгър.
— Това се е случило вчера, нали? — каза Кол. — А не смятате ли, че утре може да се зададе и някакъв друг проблем?
— Готови сме да ви изслушаме, инспектор Кол — рече адвокатът. — Непременно отбележете това в съответните документи, които трябва да напишете.
— Вие сте сам, господин Айгър. Стотина юристи от Министерството на правосъдието могат да напишат планини от обвинителни документи, които да подадат в десетки съдилища. За защитата ви ще отидат адски много пари. Ако направите само една погрешна стъпка, ако подадем съответния иск, собствеността ви може да бъде поставена под запор, да поискат счетоводните ви книги в съда…
— Ако подадем обвинение за тормоз — възрази Айгър, — всички тези глупости ще идат на боклука.
— Нали познавате проклетата правителствена машина — отвърна Кол. — Те имат повече кошчета за боклук, отколкото сте в състояние да напълните за цял живот.
— Накъде биеш? — Очите на Слоусън се бяха смалили до черни точки.
— Брайън Лъстър. Крис Харви.
— Четох вестниците — отвърна Слоусън. — Из тукашните места убийствата правят новините. Брайън Лъстър е бил гръмнат в някакъв евтин мотел. Помислих си, че го е направила сянката му. Щом имаш името на Крис, значи и ти мислиш така.