— Преди да продължим — обади се Айгър, — настоявам да определим правилата на този разговор.
Кол го стрелна с поглед.
— Законите на Уейко, адвокат. Законите на Уейко.
— Но вие не сте в Уейко — усмихна се Айгър. — Вие сте в Бялата родина — през 1986-а Айдахо, Монтана, Уайоминг, Вашингтон и Орегон придобиха тази нова политическа идентичност. Ето защо правилата…
— Ако вие и вашите дебели щурмоваци и скинари се опитате да наложите силата си в тези щати, ще откриете, че ще е много по-трудно, отколкото сте си въобразявали.
— Ще видим. Според конституцията не сме длъжни да говорим…
— Искате да играете по конституционните правила само когато си мислите, че това е във ваша полза — прекъсна го Кол. — През останалото време пикаете на конституцията, американското знаме и всичко останало. Така че — правилата на Уейко.
— За обикновен инспектор — отвърна адвокатът, — искате прекалено много.
— Винаги получавам това, което искам.
— Нима? — прошепна жената.
— Млъквай, курво! — Слоусън сви ръката си и главата й отскочи от бицепса му. Усмивката на момичето дори не трепна.
— Да започнем с Лъстър и Харви — каза Кол, като се чудеше дали знаят, че Харви също е убит. — А какво ще направи федералното правителство от там нататък зависи от това какво ще ни дадете вие.
Слоусън погледна към адвоката си. Айгър кратко му кимна.
— Лъстър е с нас, откакто влезе за първи път в пандиза — каза командирът. — Нищо не може да издигне съзнанието на човек така, както затворът. Крис се появи по-късно. Отначало внимавахме с него, искахме да сме сигурни, че двамата не са ченгета, които опитват да се внедрят в организацията ни.
Слоусън изтри с лапа устата си и облиза устни. Ръката му леко трепереше, когато я преметна на облегалката на дивана.
— Донеси ми нещо — каза на жената той. — Бира или нещо такова.
Кол забеляза, че тя хвърля поглед към Айгър, но не видя ответното изражение на адвоката. Момичето излезе от дневната със същата танцуваща походка, с която бе влязло.
— Какво вършеха за вас Лъстър и Харви? — попита инспекторът.
— Всички членове изпълняват дълга си като живеят…
— Остави тези глупости. Каква беше работата им в АА?
— Не са правили нищо за нас, откакто… хм, не знам, от последния път, когато Лъстър го пуснаха от пандиза — отвърна Слоусън.
— Имаме трима свидетели, които твърдят, че Лъстър е плащал на АА част от печалбите си от продажба на наркотици — блъфира Кол.
— Господин Лъстър ни пращаше парични помощи — каза Айгър. — Не ни е известен източникът на средствата му, но подобно на всички нестопански организации, ние можем и трябва да ги приемаме за законни. И предполагаме, че е подавал съответните декларации в данъчната служба. Наистина.
— Естествено — отвърна Кол. — Та какво правеха двамата за вас?
— Нищо! — каза Слоусън. — Мамка му, Харви дойде тук само щото така му каза Лъстър. За Лъстър ние бяхме просто поредната група, към която да се залепи. Беше с нас само когато това му носеше изгода.
Жената небрежно влезе в дневната с кутия бира за Слоусън.
— Хей — рече скинарят на вратата, — ами за мен?
Тя седна на облегалката на дивана, протегна стройните си крака към Слоусън и пръстите й погалиха посребрената му коса.
„Челото му е потно — помисли си Кол. — Зениците му се свиват и разширяват.“
— Моят клиент и неговата организация от шест месеца не са имали контакт с въпросните двама души — каза Айгър.
— Не ми излизайте с този номер — отвърна Кол.
— Когато вестниците в Айдахо съобщиха за убийството на господин Лъстър, посъветвах клиентите си да прегледат документацията си и да преровят паметта си — продължи адвокатът. — Така че, ако се наложи, да сме в състояние да помогнем на компетентните органи.
— Като добри американски граждани — подметна инспекторът.
— Лоялни граждани на истинската арийска Америка — каза Слоусън.
— Ами останалата част от страната?
— Историята ще покаже — отвърна Айгър. Очите зад кръглите стъкла на очилата му бяха живи и проницателни.
— Наистина ли смятате, че историята ще работи за вас? По дяволите, Хитлер беше най-гадният от вас, а вижте какво стана с неговия хилядолетен Райх.
— Фюрерът допусна само една грешка. — Айгър бе спокоен като учител, поправящ ученик, сбъркал таблицата за умножение. — Фюрерът е надценил политическата зрялост на съвременното общество. Той е велик човек, трагично роден прекалено рано. Оставил е добротата и вярата му да надделеят над практичния му гений.