Заместник-началникът на отдела за криминално разследване на ФБР седеше отляво на заместник-министъра — вторият човек в министерството. Съветникът на заместник-министъра седеше от дясната страна на шефа си.
„Тук е само един от ръководителите на ФБР — помисли си Кол. — Това е територия на министерството и тези министерски хора са адски важни клечки. Случаят е от компетенциите на министерството.“
— Агент Кол — каза заместник-министърът, — трябва да разглеждате дори самото провеждане на тази среща тук като секретно. Разбирате ли?
— Да, сър.
— Чували ли сте за Фарън Сиърс? — попита заместник-министърът.
— Естествено — отвърна Кол.
Съветникът на заместника, който преди политическата му партия да спечели последните президентски избори беше работил като съветник в сенатска комисия, каза:
— Сякаш не ни бяха достатъчни Рос Перо, Джеси Джаксън, Колин Пауъл и отец Фаракан. И сега идва това политическо подобие на милиардера Малкълм Екс, на Мартин Лутър Кинг или Бил Гейтс — Фарън Сиърс.
— Нямах представа, че се е обявил за нечий последовател — не успя да се сдържи Кол.
— По дяволите! — възкликна съветникът. — Според данните на Белия дом той е купил и прилъгал двеста и трийсет хиляди поддръжници! Той иска… Гледахте ли половинчасовата му телевизионна програма? Предаваха я по собствения му кабелен канал! Неговият глас на фона на най-различни картини: хлапета, старци, кофи за боклук, плъхове, арести на гангстери, кехлибарени жита, военни кадри, мечки в гора, балетисти Елвис Пресли и Мъди Уотърс, за бога! Семейство Кенеди, Кинг, Малкълм Екс, Джон Ленън и Арлингтън! Уолт Уитман! Спрян детройтски конвейер! Не пропуснах нито дума от онова, което говореше, обаче нищо не разбрах!
— Но сте го гледали — отвърна Кол.
— И какво всъщност означава това „почакайте до ноември“? — изръмжа съветникът.
— Нашата работа — прекъсна го заместник-министърът, който подобно на съветника си беше назначен от спечелилия в надпреварата президент, — не са изборите.
Той разтри челото си и впи поглед в Кол.
— В Чикаго двама агенти на Бюрото по алкохола, тютюна и огнестрелното оръжие научили, че бодигардове на Фарън Сиърс искат да купят автоматично оръжие. Та тези двама агенти… без да получат разрешение, устроили подслушване на комуникационните системи на Фарън Сиърс.
— Това е незаконно — каза Кол.
— Да речем, че е престараване.
— Да ги наречем тъпанари — възрази Кол. — В съда не биха приели никаква информация, получена по този начин. Това си е загуба на време, а ако те хванат…
— Агентите са били със стари разбирания и са се опитали да си свършат работата според политически коректни правила — каза началникът. — Знаели са, че шефовете им няма да вземат на мушката политик само заради някакво подозрение.
— Затова са решили да подслушат нещо, което после да доразвият като приемлива за съда информация или като „вдъхновение“ какво точно да търсят, така че да могат да извършат законен арест — рече Кол.
— Сега, на този стол — вметна съветникът на заместник-министъра, — разбирам какво му е било на Хувър. Какво е да нямаш властта да направиш онова, което трябва да направиш.
Заместник-министърът побутна към Кол лист хартия и каза:
— По време на споменатото незаконно подслушване е засечен този имейл, пратен от чикагския щаб на Фарън Сиърс до телефонна кабина в пущинаците на Айдахо.
„Г.
Предстои му среща в Белия дом, но независимо от резултата на разговорите местим щаба на Ф. във Вашингтон. Нека отпразнува един последен ден на св. Валентин. Запомни, убийството на Фарън трябва да се организира с тесни контакти. Втората ти акция ще бъде определена след Ф. Не оставяй никакви следи. Успех.
— Мамка му — ахна Кол.
— В деня, в който е пратено това съобщение, за срещата в Белия дом се е знаело само в щаба на Фарън и в кабинета на президента — поясни заместник-министърът.
— Значи не е инсценировка — прибави съветникът.
— Но дали е истина? — попита Кол. — Прилича на аматьорска бележка. Въпросът е дали е истина?
— И отговорът е, че трябва да го приемем за истина — отвърна заместник-началникът на отдела за криминално разследване. — Заподозреният А праща имейла, заподозреният В го получава.
— Наричайте ги с имената им де — каза Кол.
— Ако можехме — рече заместник-министърът, — нямаше да сте тук.