— В безизходица сме — призна величието от Министерството на правосъдието. — Нашето правителство незаконно е подслушвало виден политик — който случайно е чернокож. И всичко това след Ръби Ридж, Уейко и обвинението ни, че дъщерята на Малкълм Екс е участвала в заговор за убийството на отец Фаракан. Ако незаконното подслушване излезе наяве, това ще съсипе правителството и ще издигне Фарън Сиърс в ролята на мъченик, което ще го направи по-могъщ от всякога.
— А ако Фарън Сиърс бъде убит — прибави началникът на Кол от ФБР, — ще избухнат бунтове, по-големи, отколкото след издаването на присъдата на Родни Кинг. Навярно като онези след убийството на Кинг през 1968-а. Смърт, щети за милиарди, ужасяващи политически последици.
— А ако се разчуе, че федералните власти предварително са знаели, че той е в опасност… — рече заместник-министърът. — Ако, ако, ако… И всички тези „ако“ са срещу нас.
— Освен едно — каза Кол.
— Да — отвърна заместник-министърът. — Ако успеем да спрем убиеца преди да нанесе удара си, ще можем да предотвратим повечето щети.
— Да не споменаваме за предотвратяването на няколко престъпления — прибави Кол.
— Двайсет и четири часа след като засекли това съобщение — съобщи началникът на Далтън, — на агентите от БАТО с малко закъснение им дошъл акълът да идат в кабинета на министъра на финансите. Нали Бюрото е под шапката на Министерството на финансите, а не на правосъдието.
— А министърът на финансите ги препратил при министъра на правосъдието — каза заместник-министърът. — После двамата членове на кабинета заедно съобщили на президента.
— Не би ми се искало да съм на тяхно място — рече Кол.
— Предполагало се е, че в Белия дом Фарън Сиърс трябва да се срещне само с шефа на кабинета — продължи заместник-министърът. — Никой не искал да придава на Сиърс президентски статус, като го приемат в Овалния кабинет. Докато беше там, двамата с министъра на правосъдието отидохме при него. Министърът му каза, че някои разузнавателни сведения ни дават основания да подозираме, че шпионин в неговата организация и външен човек или група се готвят да го убият.
— Но не сте му съобщили, че е бил подслушван — подметна Кол.
— Да не сте луд? — отвърна съветникът.
— За да го предупредим, не беше нужно да разкриваме източниците и методите — каза заместник-министърът.
— Ясно де — рече Кол.
— Но това не го заинтересува. Или поне така каза. Не изглеждаше… не изглеждаше особено развълнуван от съобщението, че по следите му има убиец.
— По дяволите — каза съветникът, — той навярно го е очаквал. С неговото минало, с онази шайка главорези, с нещата, които прави и за които ние не знаем — всеки мафиотски шеф очаква покушение.
— Онова, което му направи впечатление, беше, че сред приближените му има предател — продължи заместник-министърът. — Само това. Ние му предложихме официално да обяви кандидатурата си за президент…
— Което би сложило край на всичките му лигавщини — добави съветникът.
— И президентът можеше да му осигури охрана от тайните служби — каза шефът му. — И можехме да проведем официално разследване на случая.
Кол вече знаеше.
— Обаче Фарън е отказал.
— Той залага живота си в политиката — рече съветникът.
— Не правят ли всички така? — попита Кол.
— Но неговата политика залага и вашия живот — отвърна заместник-министърът. — Защото вие сте единствената алтернатива, която Сиърс прие.
— Смята, че може да ви има доверие — каза съветникът. — В края на краищата, вие го сте го измъкнали от затвора. Свалили сте от него обвинението в тероризъм.
В продължение на минута в залата цареше тишина.
— Това е сделката, на която е съгласен Фарън — обади се накрая заместник-министърът.
— Откога Бюрото позволява на жертвите или на разследваните да диктуват сделки? — попита Кол.
— Ние непрекъснато сключваме сделки — отвърна общият им началник от Министерството на правосъдието. — И това е единствената възможност, която сме в състояние да преглътнем. Фарън е забранил каквото и да е рутинно разследване — каза, че щял да се бори с нас, ако се заемем с хората му така, както би трябвало. И навярно ще загубим тази битка, защото ще ни се наложи да разкрием незаконните действия на агентите от БАТО. Накрая ние ще се окажем лошите. Фарън отказа и охраната ни — щом неговите хора са тръгнали да купуват автоматични оръжия, сигурно иска да ни покаже, че ще се справи и сам… Та сделката е следната: агент Далтън Кол може да влезе под прикритие в организацията му. Да извършва разследване и да го охранява. Само вие и точка по въпроса. Освен това се съгласи да запази тази операция в тайна — и от собствените си хора, и от пресата.