Annotation
Най-силният, правдив и отекващ глас след Хъкълбери Фин — великолепна и страховита, книгата Бряг край мътни води е шедьовър, сътворен от истински гений.Дан Симънс, автор на „Ужас“ и „Хиперион“
Красивата Мей Лин мечтае да стане холивудска звезда, но мистериозен убиец отнема живота ѝ. Нейните приятели Сю Елън, Тери и Джинкс откриват сред нещата ѝ карта, която ги отвежда до голяма сума откраднати пари. Всеки от тях има причина да иска да избяга от тежестта на живота в американския юг, затова и с лекота стигат до плана да изкопаят тялото на Мей Лин, да го изгорят и да отнесат пепелта ѝ в Холивуд, за да сбъднат поне част от мечтата ѝ.
Бягството се превръща в кошмар. Децата са преследвани както от корумпиран полицай и от безскрупулния им чичо, така и от чудовищен сериен убиец… и скоро става ясно, че най-ужасните им кошмари са на път да се сбъднат.
Да четеш Джо Лансдейл е все едно да слушаш любимия си чичо, който случайно е и превъзходен разказвач. Тази книга разглежда мрачна и странна материя, но е изключително завладяваща по начина, по който е разказана в първо лице от младата Сю Елън — един наистина светъл образ.Дийн Кунц, автор на „Убежище“ и „Отвъдни очи“
Джо Лансдейл е един от мрачните крале и майстори на мистерията. Заслужава името му да се споменава редом с имената на най-добрите.Джон Конъли, автор на „Шепнещите“ и „Душа в пламъци“
Джо Р. Лансдейл
Предговор
Част първа
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
Част втора
12
13
14
15
16
17
Трета част
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
Информация за текста
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
Джо Р. Лансдейл
Бряг край мътни води
На Карън
Надолу по реката отплаваха всички мечти мечтани по безлунни тъмни води.
Анонимен автор
Малка скала удържа огромна вълна.„Одисея“ Омир
Предговор
След първото издание на романа на Марк Твен „Приключенията на Хъкълбери Фин“ в Америка през 1885 г. се пишат стотици, ако не и хиляди щедри сравнения с шедьовъра на Твен от страна на издатели, рецензенти и/или критици на „съвременни“ романи. Почти всички тези сравнения са били неуместни или направо глупави, тъй като: а) Хъкълбери Фин е ненадминат роман за съзряването на едно момче, за моралното пробуждане и един мрачен период от американската история, представен на забележително народен език, характерен за региона и времето; б) както е казал Хемингуей: „Цялата съвременна американска литература произлиза от една книга на Марк Твен, наречена Хъкълбери Фин… Това е най-добрата книга, която имаме“; и в) Марк Твен е гений.
„Бряг край мътни води“ на Джо Р. Лансдейл е достойна да бъде сравнявана с „Приключенията на Хъкълбери Фин“ на Твен. Не саловете, нито чудесните и ужасяващите пътешествия по реката и в двете книги са първопричината Лансдейл и това, което може да се окаже неговият шедьовър, да спечелят правото на това сравнение с шедьовъра на Твен. Гласът на Сю Елън в целия роман е почти със сигурност най-силният, най-истински, най-забележително близо до характерния за региона и времето местен език след Хък Фин. Моралните решения на младата героиня в романа „Бряг край мътни води“ са сред най-сложните (при все това най-ясните), откакто Хък решава да „открадне“ Джим и да се озове в ада завинаги заради стореното. Книгата извиква в представите ни време и място, времето на Голямата депресия, Източен Тексас, въздейства извънредно силно, както и атмосферата на Марк Твен, която хвърля светлина върху региона край река Мисисипи в периода преди Гражданската война в Америка.
Пътуването по реката и брилянтното повествование и в двете книги са вик, изтръгнат от самото сърце на мрачната действителност в Америка. И двете са творби на истински гении.
И накрая, ако трябва да цитираме Хемингуей колко чудесна е книгата на Твен, необходимо е да прибавим неговото съществено възражение: „Ако я четете, трябва да спрете там, където негърът Джим бива отвлечен от момчетата. Това е действителният край. Останалото е само залъгване.“ Било е (и остава) „само залъгване“, защото Твен решил, че краят на Хъкълбери Фин трябва да е такъв, че тя да е „още една книга за момчета“ (каквато е била целта му за „Приключенията на Том Сойер“), за да вървят продажбите и поръчките от библиотеките във викторианска Америка. И така, след появата на Том Сойер „Приключенията на Хъкълбери Фин“ е само една забавна и хубаво написана книга за момчета, независимо дали искаме да признаем това. Джим престава да е сложното човешко същество, възрастния Джим от останалата част на значимия роман, и Хък се превръща отново просто в приятел на Том.