Сянката бе пораснала до момента, в който Тери стигна до онази част от дневника, която правеше плановете ни и всичко, за което бяхме говорили, реални. Бе място, което ме разплака вътрешно и малко ме поизплаши, макар че не мога да кажа точно защо. Бе там, където си бяхме обещали да отидем — в Холивуд. Онази част, която щеше да промени живота ни и да го преобърне така, сякаш нищо вече нямаше да бъде пак същото.
Бяха страница-две за брат ѝ и имаше нейна снимка, пъхната в дневника. Беше хубава, но в нея самата имаше нещо, което една снимка не можеше да запечата; дори в старата ѝ избеляла рокля на цветя изглеждаше зашеметяващо. В дневника имаше и още нещо, малка карта върху тънка хартия. Тази карта заедно с нещата, които прочетохме в дневника, помогнаха да узнаем, че брат ѝ, за когото знаехме, че краде, е бил по-голям крадец, отколкото си мислехме, макар че предполагам, че можеше и да си го е измислила — както някои от другите неща, които бе записала.
Мей Лин пишеше следното за брат си: „Не би следвало да пиша за това, защото е скандално за нашето семейство.“
Ала във всеки случай го правеше, защото дневникът си беше неин, както казваше, и можеше да пише каквото си иска. Нямаше кой да види освен тя и светлината на лампата.
Изненада ме как възприемаше кражбите на Джейк. Казваше, че той ѝ давал от парите, които крадял. Баща ѝ също получавал част от тях и винаги се радвала, като видела, че Джейк се връща, не само защото обичала брат си, но ѝ харесвало, че има пари. Мислела си, че скоро щял да ѝ даде повече — не само за парфюм и някое кино, може би достатъчно за някои нови дрехи и билет за автобуса до Холивуд.
В дневника пишеше, че Джейк се бил насочил най-вече към бензиностанции и малки магазинчета, докато не си намерил партньор на име Уорън Кейн и заради това станал по-смел. Отишли в малък град, където имало банка, двамата влезли и я обрали с насочени пистолети, скочили в колата и отпрашили — дошли да се крият край реката. Повече не споменаваше Уорън Кейн, но няколко страници по-нататък Мей Лин пишеше как, преди Джейк да се разболее от гръдна болест и да умре, той закопал всичките пари, които откраднал, защото баща му не преставал да души наоколо, а Джейк знаел, че ще ги изпие по-бързо и от котка в устремен скок.
Джейк ми даде картата, пишеше тя, за да мога да намеря парите. Може и да не е с всичкия си и нищо от това, което казва, да не е истина, а парите може и да ги няма. Относно това, че казва как трябва да внимавам, може и да не си струва да се безпокоя. Попитах го от какво трябва да се пазя, а той отвърна от това да не ме убият. Когато го попитах какво или кой да ме убие, той подбели очи нагоре, сякаш имаше нещо на тавана. Предполагам, че имаше. Може би виждаше ангела на смъртта, защото не мина и минута, след като стори това, когато очите му се изцъклиха и разбрах, че е престанал да диша и си е отишъл.
Ако парите наистина са там, ще се опитам да ги намеря и да замина за Холивуд да започна нов живот. Смятам, че Бог сигурно иска да имам тези пари, иначе нямаше да позволи на брат ми да обира банки, да ги закопае и после да умре. Благодаря на Господ, че ги остави на мен.
Тери спря да чете и каза:
— Това е интересно заключение.
— Звучи ми като кражба — рекох аз. — А ако Бог ѝ е оставил парите, тогава и той е крадец.
— На мен ми прилича на начин да се измъкне от тази дяволска дупка — подчерта Джинкс. — И макар че при нормални обстоятелства аз не съм крадец, ако знаех къде са парите, щях да се втурна към тях, сякаш бягам от вонята на мъртъв опосум.
— Можем да използваме картата — рече Тери.
— Ами ако е още една от нейните измислици? — попитах аз. — Дневникът е пълен с тях. Дори по някаква причина липсват страници.
— Предполагам, че така е внасяла поправки — отбеляза Тери. — Да пишеш неща за себе си в някакъв дневник може дори да е трудно. Винаги частица от теб, предполагам, се страхува, че някой може да го види.
— Като например тримата приятели, които го отмъкнаха от дома ѝ — каза Джинкс.
— Например — съгласи се Тери. — Мисля, че по-голямата част от това прилича на роман или на повест. Може би е започнала да пише дневник и просто не е имало достатъчно интересни неща за разказване.
Със сигурност имаше всякакви глупости за това как е писала на известни филмови звезди и те са ѝ отговаряли и как изпратила снимката си и някакъв режисьор харесал как изглежда и поискал да се срещнат. Всичко това бяха глупости, нищо повече, но други неща аз знаех, че са истина. Някои бяха за събития, които знаех, че са се случили.