Тя поклати отрицателно глава.
— Ти беше малко неконтактна — рекох. — Намерихме я вчера със завързана за краката ѝ шевна машина и днес я погребаха. Щях да ти кажа снощи, но не можах.
— Дон знаеше ли за това?
— Да, мамо. Той и чичо Джийн, аз и Тери я намерихме в реката.
— О, Боже — възкликна мама. — Беше толкова млада. А неотдавна загуби и брат си, преди това майка си.
— Беше на моите години — рекох. — Никога никъде не отиде. Искаше, но не можа.
— Татко ти е бил там, когато сте я намерили? — попита мама, сякаш вече не бях ѝ казала.
— Беше.
— Изобщо не ми спомена нищо.
— Нищо чудно. Искаше да я бутнем обратно със сингера във водата.
— Той не обича проблемите — каза тя, сякаш това обясняваше всичките му постъпки.
— Предполагам — съгласих се.
— И сега ти искаш да заминеш?
— Не знам какво искам. Аз, Тери и Джинкс…
— Още ли се виждаш с онова чернокожо момиче?
— Да.
— О. Всичко е наред — рече мама. — Не говоря против нея. Просто се изненадвам, че не си като всички останали.
— Всички останали?
— Обикновено става така, че децата, бели и цветнокожи, играят заедно, докато пораснат, а после не общуват. Така си е.
— Благодаря, че имаш високо мнение за мен — рекох.
— Не исках да кажа това, Сю Елън. Просто имах предвид, че не е по обичайния начин за тези места, пък и почти навсякъде другаде, във всеки случай, а съществува и целият този проблем относно това как влияе на говора ти. Приказваш, сякаш си полска работничка.
Тя млъкна, сякаш внезапно бе проумяла какво ѝ бях казала за Мей Лин.
— Каза, че искате да изровите приятелката си, да изгорите тялото и да отнесете праха ѝ в Холивуд?
— Това казах, да, но дали ще го направя? Не знам.
— Доста налудничаво — отбеляза мама.
— Ти знаеш — рекох и се намразих на мига, щом го казах.
Мама извърна лице от мен.
— Нямах предвид това — поправих се. — Съжалявам, мамо.
Тя бавно се обърна към мен.
— Не. Всичко е наред. Не бях много деликатна, като се изказах. А и предполагам, не съм аз човекът, който може да съди останалите по какъвто и да било начин, нали така?
— Нищо ти няма.
— Не. Не е така. Чуй ме. Не знам дали трябва да изкопаете, или изгорите нечие тяло. Напълно сигурна съм, че е престъпление. Смятам, че има списък на абсурдните престъпления и това е едно от тях, както да ядеш изпражнения, нещо такова. Просто не се прави. Така че забрави. Ала смятам, че за теб ще е добре да заминеш. Нямам акъл вече за нищо кой знае какво, дори и за майка, но ти не бива да оставаш тук. Ако нещо се случи с мен, оставате ти и баща ти… а ти не би искала това.
— Не искам да те оставя тук с него — рекох ѝ, — още по-малко аз да остана с него. Още има доста здраво ляво кроше.
— Не оставай заради мен — каза мама. — Пуснала съм го да влезе снощи, макар че не си спомням всичко ясно. Било е от онзи лек за всичко. Замайва ме. И ми става толкова самотно.
— Той не лекува нищо — рекох ѝ. — Само те упойва, приспива и ти дава повод за извинения. Не бива да го пиеш повече.
— Не знаеш как стоят нещата — възрази тя. — Кара ме да се чувствам добре, когато съм зле, а без него се чувствам твърде зле през цялото време. Трябва да заминеш. Забрави за това да изкопаваш тялото на когото и да било — това е лоша идея, но ти трябва да заминеш.
— Казах ти, че не искам да те оставя с татко.
— Мога да се справя с него.
— Не искам да ти се налага — настоях.
Мама се замисли за нещо по-продължително. Едва ли не виждах какво се мъти в главата ѝ и мърда там някъде, като човек в пълен мрак. За времето, което ѝ бе нужно, преди да заговори отново, щом толкова ми се щеше на мен, а това не беше така, можех да изпуша цяла пура и да си свия друга.
— Нека ти кажа нещо, скъпа — каза тя. — Нещо, което може би трябваше да ти кажа преди години, но се срамувах. Не исках да знаеш каква жена съм.
— Всичко ти е наред.
— Не — възрази мама. — Не ми е наред. Казах го и преди и го мисля. Не ми е наред. Не съм добра християнка.
Не беше вторник, затова религията не ми бе приоритет.
— Знам само, че ако нещо сработва, възхваляваме Бога за това — рекох. — Ако пък не стане, такава била волята Му. Струва ми се, че винаги е кацнал горе, готов да се спусне и да си припише заслугата за всякакви неща, за които нищо не е сторил по един или друг начин.
— Не говори така. Кръщавана си.
— Намокрена съм — възразих. — Единственото, което си спомням, е как свещеникът натисна главата ми в реката, а когато ме измъкна оттам, казваше нещо, докато от носа ми се лееше вода.
— Не би трябвало да говориш така — настоя тя. — Адът е горещо, лошо място.
— Смятам, че мога да тръгна направо за там, вместо да стоя тук — и ще се почувствам облекчена — отбелязах.