Клетъс натискаше пак главата на Джинкс под водата, когато се озовахме до него. Той ѝ крещеше, макар че калъфката от възглавница не бе у нея.
— Защо сте ми отмъкнали калъфката? По-добре казвай. По-добре я връщайте.
Аз се озовах до него и стоварих камъка с две ръце. Ударих го в челото с него точно когато се обърна да ме погледне. Той се прекатури настрани и шапката му падна. Не беше съвсем успешна атака. Камъкът се изплъзна от ръцете ми, падна и удари Джинкс по гърба. Клетъс се опита да се изправи, с една ръка държеше окървавената си глава.
Тогава Тери се озова върху него със сопата и я размаха като луд. Клетъс сграбчи Тери през кръста, повали го върху Джинкс, която още лежеше на земята, опитвайки се да се подпре на ръце и да се изправи. До този момент бе успяла само да измъкне лице от водата.
Когато Тери бе повален, торбата се изплъзна от ръката му, отвори се и пачка от парите се разпиля като гъша перушина от стар дюшек.
Клетъс се хвърли върху Тери с вдигнат юмрук, после съзря разпилените пари.
— Това са моите пари — извика.
Джинкс, която се бе изправила на крака и се бе посъвзела, сграбчи тоягата, която Тери бе изпуснал, и замахна. Бе адски удар, чух как вятърът изсвистя, издаде същия звук като бухал, връхлитащ върху мишка. Ударът се стовари отзад върху главата на Клетъс. Тиквата му отскочи, сякаш можеше да се откърши от врата, после главата му клюмна напред, той потрепери веднъж, а сопата се стовари отново. Човече, на това му се вика удар. Вероятно можеше да се чуе чак в Глейдуотър. От него Клетъс нададе лай подобно на стреснато куче и после се прекатури от Тери.
Джинкс отново скочи върху него и налагаше нокаутирания вече навсякъде със сопата, удряше го по-бързо от човката на кълвач. Аз изтичах до тях, сграбчих я и притиснах нея и сопата към себе си. Тя започна да грухти и да се мята като омазано прасе.
— Ще го убиеш — извиках ѝ.
— Тъкмо това се опитвам да направя — отвърна ми.
Дръпнах я назад и паднах на земята. Тя продължи да се мята отгоре ми.
Тери отиде и погледна Клетъс.
— Добре е, в безсъзнание — каза ни.
— Надявам се да е мъртъв — рече Джинкс, като не спираше да се бори. — Нарече ме чернилка, размаза ми фасона, удари ме по главата и ми натисна лицето във водата. Проклет стар смотаняк. Не искам никога повече някой да ме нарича чернилка. Писна ми от това. Писна ми. Не мога да понасям това проклето място. Не понасям никое място.
— Джинкс — извиках ѝ, — престани. Няма да го удряш повече.
— Ами ако се съвземе?
— Тогава можеш да го удариш — съгласих се.
— Добре тогава, пусни ме.
Аз я пуснах, тя веднага скочи и се втурна да го цапардоса със сопата отново. Тери я хвана за ръката и рече:
— Достатъчно, Джинкс. Той е само един стар глупак.
— Тези пари са колкото негови, толкова и наши — каза Джинкс, опитвайки се да освободи ръката си. — Няма значение кой ги е откраднал пръв. Освен това той дори не знаеше къде са. Ние стигнахме до тях и ги изкопахме.
Накрая отидох и застанах зад нея, помогнах да я удържим, не след дълго Джинкс се взе в ръце и започна да диша по-спокойно пак. Тери я пусна, но не преди да ѝ вземе сопата.
— Хайде да събираме парите, преди да е дошъл на себе си и Джинкс да се е превърнала в убиец — настоя Тери.
Натъпкахме ги обратно в торбата и точно преди да си тръгнем, Джинкс срита Клетъс в главата с всичка сила. Трябваше да я издърпаме от него и да я влачим по брега, а тя проклинаше бясно; мяташе ръце и крака като стоножка върху напечена от слънцето скала.
10
Река Сабайн е дълга, но недотам широка по местата, които познавам. Не е — както съм чувала — като Мисисипи, която може да достига до миля напряко. Сабайн е кафява на цвят и лъкатуши покрай мръсни брегове, под надвесени над нея дървета и сянката им. На места е дълбока, но на повечето не чак дотам, ала има наистина достатъчно количество вода да плават и потъват лодки в нея. Достатъчно да се удавиш. Тъмни води, отколешна река, тя е царството на змиите; дом най-вече на отровния мокасин — дебело влечуго с къса, масивна опашка, агресивно. Мислех за това, когато стигнахме до другия бряг и измъкнахме пробитата лодка от водата под една плачеща върба.
Плановете ни се бяха променили. Нямаше да имаме много време за каквото и да било, трябваше да хукваме веднага. Не бях много сигурна какво се случваше с идеята да изгорим тялото на Мей Лин, но бях уверена, че тя все още се върти някъде в главата на Тери. Всички нас ни бе грижа за нея, но Тери, който винаги изглеждаше по-малко обвързан с нея, отколкото с мен, бе взел всичко наистина присърце. Изглеждаше най-покрусен от нейната смърт и несправедливостта във всичко това. Не че аз можех да забравя и да продължа нататък, но не можех да си представя по какъв начин е възможно да поправя случилото се. Нямаше как да разбера кой го е извършил или как да го пипна, ако успея. Колкото до Джинкс, тя също обичаше Мей Лин, но беше от хората, които гледат на нещата по-трезво или поне така ми изглеждаше. Смятам, че мислеше, че мъртвите са си мъртви, това е тъжно, чувстваше се зле, но нямаше намерение да се тревожи дали Мей Лин ще бъде изгорена и замъкната някъде, ако можеше да го избегне. Тая работа бе по план на Тери.