Решихме той да пази торбата с парите, да си отидем до вкъщи, да приготвим набързо каквото можем, да се срещнем скоро пак на това място и да потегляме. Докато гледах как приятелите ми вървят всеки по своя път, се размислих за дните и нощите, изживени край реката. Колкото и да бе лош животът ми, такъв го познавах. И макар че мама ме бе лъгала и разочаровала цял живот, а баща ми не ми беше баща изобщо, все пак си мислех, че трябва да поразмисля. Вероятно можеше да дадем парите на Клетъс и каквото било — било. Да отида в Глейдуотър, да намеря истинския си баща, после да стигна до Холивуд бяха все хубави мисли, но не смятах, че е чак толкова добре да се осъществят, макар и да имаше крадени пари в сделката — тайно си мислех, че мога да получа част от тях за една хубава рокля и чифт обувки, да си направя прическа, както никога досега, можеше да си купя и една от онези шапки, които носят жените и сякаш задължително вървят с колчан стрели и някой и друг приятел от веселата дружина на Робин Худ.
Във всеки случай стоях си там край реката, обзета от такива мисли, премислях какво ми бе казал Тери относно това, че не е обратен, и се чувствах объркана. Почти всичко, което смятах, че познавам в моя си свят, се бе променило. И тогава истината се стовари върху ми. Изведнъж не можех повече да вървя, нито да стоя права. Разревах се.
Наблизо имаше един дънер, отидох и седнах на него, продължих да плача. Не беше задълго, но се наплаках добре. Скоро приключих и не бях напълно сигурна за какво точно рева. Подсмърчах като малко дете, поседях там, докато се уверя, че всичко е приключило, станах и закрачих бързо към къщи — чувствах се глупаво, че пропилях ценно време да седя на един пън.
Когато наближих къщата ни, видях, че не свети, но отстрани в двора имаше три пикапа. На Дон, на чичо Джийн и… по дяволите, на Клетъс. Обмислях следващата си стъпка, когато някой излезе от сенките на дърветата, докосна ме по рамото и запуши устата ми с ръка.
— Аз съм, Сю Елън — каза нечий глас и, разбира се, веднага познах, че е мама. — Тихо сега.
Тя махна ръката си от устата ми и ме стисна за раменете.
— Какво правиш тук навън? — попитах я.
— Знаех, че ще дойдеш оттук, затова те чаках.
— Но защо?
— Клетъс дойде за теб, полицай Сай също ще дойде. Чух Клетъс да казва на Дон и Джийн как сте откраднали някакви пари. Това не е истина, нали?
— Дълго е за разказване — рекох ѝ.
Помислих си: „Дотук с пророческите способности на Дон.“ Получил е цялата си информация от втора ръка.
— Хайде — подкани ме мама. — Да отидем да намерим някое място да поговорим.
Фактът, че тя бе излязла от къщата, бе изумителен, но преди да тръгнем нанякъде да говорим, тя се върна пак под дърветата, взе някаква торба и я повлече след себе си. Взех я от нея и я помъкнах аз, защото тя бе немощна като току-що родено пале, а торбата тежеше. Бях толкова изненадана, че не я попитах защо ѝ е, нито какво има в нея.
Отидохме пак при дънера, на който седях и плаках. Когато стигнахме до него, мама бе толкова изтощена и дишаше така тежко, че ми домъчня за нея, но ми се стори добра идея да сме по-далеч от къщата. Когато седнахме, поставих торбата между краката си и я попитах:
— Какво казват за мен?
— Чух Джийн да пристига. Погледнах през прозореца. После видях камиона на Клетъс зад него. Клетъс трябва да е отишъл първо при чичо ти, защото са по-близки приятели, и после са дошли тук. Тъй като прозорецът бе отворен, чувах ги какво си говорят. Клетъс каза, че ти, едно момче и една негърка сте откраднали някакви пари от него. Каза, че черното момиче го ударило по главата, за да му ги вземе. Става въпрос за Джинкс, предполагам. А момчето трябва да е Тери.
— Той не ги познава — рекох. — Те никога не са ходили в дома на Мей Лин, когато Клетъс си е бил вкъщи.
— Да, но няма да им е трудно да го разберат. Дон знае с кого се събираш и мрази Тери.
— Истина е — съгласих се. — Но не точно така се случи всичко.
— Откраднахте ли парите?
— Откраднахме крадени пари.