— Ония други книги, Новият Завет за Иисус, те са по-добри, но там няма нито едно чудо като тези, за които сега слушам, че са се случвали. Онзи Лазар, той не се върнал от света на мъртвите и да му е трябвала седмица да си почине, преди да стане от леглото. Съживил се и бил съвсем готов. А слепите и сакатите, за които казват, че Иисус изцелил, не са имали нужда от доктор да им помага и да ги изправи на крака, след като Той е използвал словото Божие. Чудото станало с тях на мига, не след някакво си време. Сакатите скочили и тръгнали, слепите веднага прогледнали. Така поне е в историите. И това не съответства на нищо от онова, за което ви чух да говорите, независимо как го наричате. Така, както аз го виждам, е, че ако има чудеса, кажете ми на колко души, които са изгубили ръцете и краката си, са им пораснали нови. Извадено им е окото и ново се е появило в главата им. Това се случва от време на време, мога още да карам в тоя дух с вярването в такива глупости.
Преподобният Джой седеше и слушаше Джинкс учтиво, но бузите му бяха пламнали, а усмивката — изчезнала от лицето му. Във въздуха се долавяше нещо, сякаш всички ние бяхме видели как някоя крава изпразва една купчина лайна на пода, но нито един от нас не искаше да го спомене.
Преподобният Джой се бе втренчил в Джинкс. После съвсем бавно успя да върне усмивката си. Бе малко поизкривена, но бе си я върнал.
— Знаеш ли, мило момиче, имаш някаква реална представа за чудесата. И може би прибързах, като дадох за пример нещо обяснимо. Това обаче не означава, че няма Бог и че не ни гледа отгоре, както и че чудеса отсъстват.
— Аз наистина вярвам, че Той ни гледа отгоре — подчерта мама.
— Аз също — каза Тери.
Реших да замълча, да не взимам страна.
— Може да не вярвате в Него — каза преподобният, — но той вярва във вас. Гледа ни отгоре и се грижи за нас.
— Е, щом е горе, гледа и се грижи — рече Джинкс, — сигурно Той прави така, че да печелите от поста си.
Може и да си помислите, че това, за което говореше Джинкс, ще вбеси преподобния на мига, но не стана така. В началото, струва ми се, пропълзя под кожата му като умиращо животно, но колкото повече седеше и размишляваше над думите ѝ, смятам, че все повече го приемаше. Мисля, че е, защото смяташе, че може да спаси Джинкс и да поднесе душата ѝ на Иисус, макар че най-вероятно като повечето бели хора той мислеше, че тя ще отиде в рая за чернокожи, който е отделен от този за белите, където те ще дават на някой друг да им пере прането и да им готви, докато слушат концерти на арфа и всякакви там.
Както и да е, бяха се захванали с това да спорят за религия. Независимо как преподобният се опитваше да изрази убежденията си, той не успяваше, нямаше никакъв напредък. Разбирах, че Джинкс се е превърнала в предизвикателство за него, неговата Стена на Йерихон21, която трябваше да събори. В резултат на това останахме за обяд и хапнахме от сладоледа, който бе малко течен и не толкова студен, после стигнахме до това, че преподобният спа в колата си, а ние всички останахме в къщата му, макар че направи няколко намека, че може би предпочита Джинкс да отиде в бараката отвън.
Тази нощ мама спа в леглото в другата стая, а ние тримата на сламеници на пода под масата. Тери заспа веднага, но ние с Джинкс останахме будни. Чувах я как се мята и върти от една на друга страна.
— Ако не влезеш в правата вяра преди вечеря утре — казах ѝ, — може цял ден да имаме нещо хубаво за ядене.
— Обещавам да не прегръщам Иисус дотогава.
— Възможно е да настъпи и този момент — рекох, — когато ще се умори да спори, а ти може да пожелаеш да повярваш, така че може да продължим да ядем и да имаме покрив над главите си. Смятам, че точно сега му харесва да се опитва да те вкара в правата вяра, но по-късно може да стане по-настойчив.
— Това, за което наистина си мислех, е, че нямаме нужда от покрив — рече Джинкс. — Трябва да се върнем на реката. Не сме се отдалечили толкова, а ето ни — седим си тук.
— Мама е по-добре — рекох. — Дори изглежда и мъничко щастлива. Може би просто ѝ трябва малко време.
— Имах един чичо, пияница, а тоя еликсир за всяка болка си е същата работа — каза Джинкс. — Случва се да се откажат за ден-два, после жадуват за него, става им зле, а после все по-добре, ако не се върнат към него. Ала истински лошият момент все още предстои и трябва да си готова.
— Не може да знаеш това — възразих.
— Знам го достатъчно добре — настоя тя. — Също както знам и че пърженото пиле тази вечер бе прекалено солено.