За да стигнем до къщата на Мей Лин оттук, където бяхме, или трябваше да вървим десет мили нагоре до моста, да минем по него, да изминем още десет от другата страна по брега на реката, или да я прекосим с лодка и да се изкачим право до къщата ѝ. Това щеше да спести часове.
Използвахме лодката на татко — онази с малката дупка на дъното, и докато аз и Тери гребяхме, Джинкс изгребваше с канче за кафе водата. След известно време аз я смених и тя отиде да гребе.
Над реката бяха надвиснали дървета, дълги лиани и пълзящи растения, обрасли с мъх, стигаха чак до повърхността на водата. Наоколо плуваха обичайните костенурки и водни змии, дългокраки птици гмуркаха глави да измъкнат някоя риба, имаше и от онези малки насекоми, дето пърпореха по водната повърхност като ефектни танцьори.
Плавахме по реката от известно време, когато Джинкс каза:
— Чувате ли това?
— Кое? — попита Тери.
Още беше с онази вратовръзка с възела, но беше го поразхлабил, така че не стягаше толкова много врата му.
— Това хлопане — отвърна Джинкс.
Спряхме да гребем и се заслушахме. Долових го слабо.
— Клоните на дърветата се удрят и търкат един друг от вятъра — каза Тери. — Израсли са твърде нагъсто и те издават този звук. Забелязвате ли колко силен е вятърът?
Погледнах дърветата, клоните им се огъваха яко. Повърхността на водата бе набраздена от вълни.
— Може да е от вятъра — рече Джинкс, — но не дърветата удрят клони. Кокалите са.
— Кокали ли? — попитах.
Джинкс посочи към брега на реката, където трънаци и къпини се бяха усукали здраво около дърветата.
— Някъде сред най-непроходимия храсталак живее Скунк. Той окачва кокалите на върви и когато духне вятър, те се блъскат един в друг. Човешки кости. Този звук чувате, на костите.
— Няма никакъв Скунк — каза Тери. — Това са бабини деветини. Също като за пастира, който живеел в гората. Приказки да плашат децата.
Джинкс поклати глава.
— Скунк е реален. Той е огромен, стар, чернокож, по-скоро червенокож, не негър, със сплъстена червена коса, разчорлена, все едно е храсталак. Казват, че има изсушена синя птица в нея. Има тъмни очи, мъртви и изцъклени, като копчета за палто. Казват, че стъпва тихо като бриза и може дни наред да не спи. Че може да преживее седмици, като пие вода от калните дупки, да яде корени и всякакви такива и че задето единствено се е къпал, когато е падал в реката или когато го е изненадвал дъждът, смърди като скункс и може да го надушите отдалече, че идва.
Тери се изсмя.
— Не ставай смешна.
— Има индианска кръв, семиноли или чероки, нещо подобно, и затова кожата му е червена. Той е ловец, свикнал да живее в областта Евърглейдс, във Флорида. Закоравял убиец. Никой не смее да закача Скунк, ако не му отърва той да го пипне, а по-вероятно — умъртви. Отсича ръцете и ги занася да докаже, че е свършил работата, за която е бил нает.
— Дори и да има човек с птица в косата и името му да е Скунк — рекох аз, — не мисля, че кокалите тракат край бърлогата му. Тери е прав, върховете на дърветата се удрят. Чувала съм този звук и по-рано и не само на това място.
— Ами — не се предаваше Джинкс, — той се мести. И ако това са дървета, а не кости, това не значи, че Скунк не е там. Познавам хора, които са го виждали. Един мъж ми каза, че го е наел, защото жена му избягала и той искал да я намери. Казва, че Скунк може да не го е разбрал или да не му е пукало. Върнал единствено ръцете ѝ, отсечени до китките с томахавка. Старецът, дето ми разказа историята, каза, че не попитал къде е тялото, както и че си платил. Това, което Скунк поискал от него, не били пари. Поискал му всичките одеяла, които имал, консервираната за зимата храна и най-дебелото му огромно куче. Човекът му дал и него. Скунк отнесъл всичко в една ръчна количка, кучето завързал за въже и то вървяло до него. Старецът каза, че Скунк не използва ловни кучета, защото бил по-добър от тях. Смятал, че кучето е за вечеря.
— И има голям син вол на име Бейб2 — каза Тери. — И може да обязди торнадо и да го язди като кон.
Джинкс толкова побесня, че едва не се изправи в лодката.
— Той не е някой Пол Бъниън3 или Пекос Бил4 — възрази тя. — Вбесявате ме. Той не е небивалица. Истински е. И по-добре се оглеждайте за него.
— Нямах намерение да те ядосам, Джинкс — рече Тери.
— Да, ама го направи — отвърна Джинкс. — Много ме ядоса.