Томас Ман
БУДЕНБРОКОВИ. Упадъкът на едно семейство
ПЪРВА ЧАСТ
ГЛАВА ПЪРВА
— Какво е това? Какво... е това...
— Да, поврага, c’est la question, ma trés chére demoiselle[1]!
Седнала до свекъра си на правоъгълния диван — лакиран бяло, украсен със златна лъвска глава и облечен в светложълт калъф, — консулша Буденброк хвърли поглед към мъжа си, който седеше в едно кресло до нея, и се притече на помощ на малката си дъщеря, взета на колене от дядото до прозореца.
— Тони! — каза тя. — Вярвам, че бог ми е...
И малката Антония, осемгодишна, с крехка снага, в рокличка от съвсем лека, преливаща в различни багри коприна, извърна леко хубавата си руса глава от лицето на дядото, погледна напрегнато-замислено със сивосините си очи към стаята, без да вижда нещо, и повтори:
— Какво е това?
После изрече бавно:
— Вярвам, че бог ме е — добави бързо с прояснено лице — създал заедно с всички други твари — попадна неочаквано на гладък път и избърбори като по вода, щастливо засияла и неудържимо, целия откъс точно по катехизиса, излязъл току-що, лето 1835, в ново проверено издание с одобрението на върховния и премъдър сенат.
„Тръгне ли веднъж — помисли тя, — имаш чувството, че е зима и се носиш с братята си на малката шейна надолу по Ерусалимския хълм: тогава просто губиш ума и дума и не можеш да спреш, колкото и да искаш.“
— Освен това дрехи и обувки — говореше тя, — ястие и питие, къща и двор, жена и деца, нива и добитък...
Обаче при тия думи старият мосю Йохан Буденброк просто избухна в смях, в привичното си ясно, потиснато кискане, за което тайно беше се приготвил. Той се смееше от удоволствие, че може да вземе на подбив катехизиса, и вероятно само с това намерение беше започнал малкия изпит. Той се осведоми за нивата и добитъка на Тони, попита я колко иска за чувал пшеница и предложи да сключи сделка с нея. Облото му, възрозово и благодушно лице, на което той дори при най-голямо желание не можеше да придаде изражение на злоба, беше обкръжено от снежнобяло напудрени коси и една едва-едва забележима плитчица се спускаше върху широката яка на мишесивата му дреха. Макар навършил вече седемдесет години, той не изневеряваше на модата от младините си; беше се отказал само от гайтаните между копчетата и големите джобове, но никога през целия си живот не беше носил дълги панталони. Брадичката му лежеше широка, двойна и с изражение на задоволство върху бялото дантелено жабо.
Всички пригласяха на смеха му главно от почит към върховния глава на семейството. Мадам Антоанета Буденброк, по баща Дюшан, се кискаше точно по същия начин като съпруга си. Тя беше затлъстяла дама с дебели бели букли над ушите, в рокля на черни и светлосиви ивици без украшения, която издаваше простота и скромност; ръцете и, в които държеше на скута си малка кадифена чанта, бяха все още хубави и бели. С течение на годините чертите на нейното лице бяха заприличали удивително на мъжовите й. Само очертанията и живостта на тъмните й очи издаваха донякъде полуроманското й потекло: тя произхождаше по дядова линия от френско-швейцарско семейство и беше родена в Хамбург.
Нейната снаха, консулша Елизабета Буденброк, по баща Крьогер, се смееше с Крьогеровия смях, който започваше с леко пръхтене на устните; когато се смееше, притискаше брадичка върху гърдите си. Като всички Крьогерови тя имаше крайно елегантна осанка; и макар че не можеше да бъде наречена хубавица, все пак със звучния си и сдържан глас, със спокойните си, уверени и кротки движения вдъхваше у всички чувство на яснота и доверие. Червеникавите й коси бяха навити на темето във вид на малка корона и фризирани над ушите в широки изкуствени букли, а лицето й беше извънредно нежнобяло, тук-там с дребни лунички. Характерно в това лице с донякъде прекалено дълъг нос и малка уста бе, че между долната устна и брадичката нямаше никаква вдлъбнатина. Късата блуза с широки бухлати ръкави, от която започваше тясна пола от ефирна коприна със светли цветенца, разкриваше шия със съвършена хубост, украсена с атлазена панделка, върху която искреше накит от едри брилянти.
Консулът се наведе с малко нервно движение напред в креслото. Той носеше дреха в канелен цвят с широки ревери и издути ръкави, които се стесняваха напълно едва при китките на ръцете. Панталонът му беше от бял изпираем плат и отстрани с черни ширити. Около коравата висока яка с остри върхове, гдето се гушеше брадичката му, лежеше дебела и широка копринена вратовръзка, която изпълваше целия отвор на пъстрата жилетка. Той имаше малко хлътналите, сини и будни очи на баща си, макар че тяхното изражение беше може би по-мечтателно; но чертите на лицето му бяха по-сериозни и по-остри, носът му — силно изпъкнал и извит, а бузите, до средата на които се спускаха руси къдрави бакенбарди, бяха далече не тъй пълни като у стареца.