Но неочаквано един от двамата войници чу късо, дискретно съскане във вътрешността на сградата и в същия миг на портала светна червеният фрак на общинския разсилен Улефелд, който — с триъгълна шапка на главата и парадна сабя отстрани — дойде невъобразимо бързо и промълви тихо:
— Внимание!
После отново бързо се оттегли, а вътре по екливите плочи вече се чуваха приближаващи се стъпки.
Пехотинците застанаха във фронт, събраха токове, изопнаха шии, издуха гърди, сложиха пушки при нозе и взеха за почест с няколко точно измерени хватки. Между тях мина доста бързо, като свали цилиндъра си, среден на ръст господин, който държеше една от светлите си вежди дигната малко нагоре и чиито дълги засукани краища на мустаците стърчаха извън белезникавите бузи. Сенаторът Томас Буденброк напусна днес кметството дълго преди закриване на заседанието.
Той зави надясно и, значи, не се запъти към къщи. Коректен, безукорно чист и елегантен, той тръгна с присъщите му малко скокливи крачки по „Брайтещрасе“, като непрекъснато поздравяваше на всички страни. Носеше бели лъскави кожени ръкавици, а под лявата мишница държеше бастуна си със сребърна дръжка. Между дебелите ревери на шубата му се виждаше бялата фракова вратовръзка. Главата му беше грижливо нагласена, но лицето издаваше безсънно прекарана нощ. На минаване край него някои хора забелязаха, че в зачервените му очи внезапно бликнаха сълзи и че той беше затворил устните си по някакъв извънредно странен, предпазлив и разкривен начин. Навремени преглъщаше, сякаш устата му бе се напълнила с течност, и тогава по движенията на мускулите на бузите и слепоочията можеше, да се види, че той беше стиснал челюстите си.
— Буденброк, ти май си побягнал от заседанието? Това не очаквах от тебе! — каза му някой в началото на „Мюленщрасе“, когото той не беше видял насреща си.
Внезапно изправилият се пред Буденброк беше неговият приятел и почитател Стефан Кистенмакер, който по обществените въпроси възприемаше и изказваше като свое всяко негово мнение. Той имаше кръгло подстригана, цяла прошарена брада, страшно дебели вежди и дълъг, покрит с пори нос. Преди няколко години, след като беше напечелил доста пари, той бе се оттеглил от търговията с вино и оставил брата си Едуард да я продължи самостоятелно. Оттогава живееше като рентиер, но тъй като в дъното на душата си донякъде се срамуваше от това обществено положение, постоянно се държеше така, като че ли имаше невъобразимо много работа.
—Съсипвам се! — казваше той и приглаждаше с ръка посивелите ся коси, накъдрени с маша. — Но за какво е създаден човек, ако не за да се съсипва?
Той стоеше с важен израз на лицето по цели часове в борсата, макар че нямаше никаква работа там. Заемаше множество незначителни длъжности. Напоследък беше станал директор на градските бани. Залягаше усърдно като съдебен заседател, посредник, изпълнител на завещания... и току триеше потта от челото си.
— Нали има заседание, Буденброк? — повтори той. — А ти се разхождаш!
— Ах, ти ли си! — каза тихо сенаторът и устните му се раздвижиха неохотно. — По цели минути не мога нищо да вида, имам ужасни болки.
— Болки ли? Где?
— Зъб. От вчера. Не съм мигнал цяла нощ. Още не съм ходил на лекар, защото днес преди пладне имах работа в кантората, а после не исках да отсъствувам от заседанието. Но нямам вече сили да издържа и отивам у Брехт...
— Кой зъб?
— Тук долу, отляво... Кътник... Разбира се, наяден... Болката е непоносима... Adieu, Кистенмакер! Разбираш, нали, че бързам...
— Хм, да не мислиш, че аз не бързам? Имам страшно много работа... Adieu! Желая ти бързо подобрение! Извади го! Най-разумното в такива случаи е веднага да се извади.
Томас Буденброк продължи своя път и стисна здраво челюсти, макар че това влоши състоянието му. Беше някаква бясна, парлива и дълбаеща болка, някакво злобно терзание, което изхождаше от болен кътник и се разпростираше върху цялата лява половина на долната челюст. Възпалението удряше вътре с нажежени чукчета така, че лицето му пламваше трескаво и в очите му бликваха сълзи. Безсънната нощ бе се отразила страшно на нервите му. Преди малко, като говореше, трябваше силом да се овладее, за да не измени гласа си.