На „Мюленщрасе“ влезе в една къща, измазана с жълтокафява блажна боя, и се качи на първия етаж, гдето на вратата имаше месингова плочка с надпис „Брехт, зъболекар“. Не видя прислужницата, която му отвори. В коридора се носеше топла миризма на бифтек и карфиол. После изведнъж вдъхна остро миризливия въздух на чакалнята, гдето то въведоха.
— Седнете... Момент! — изкрещя гласът на стара жена.
Обади се папагалът Йозеф, който седеше в задната половина на лъскавия си кафез и беше вперил изкриво и коварно дребните си отровни очи в него.
Сенаторът седна до кръглата маса и опита да се разсее със смешките в един том от хумористичното списание „Хвърчащи листове“, но скоро затвори с отвращение книгата, притисна хладката сребърна дръжка на бастуна си до бузата, затвори горящите си очи и изстена. Наоколо беше тихо, само Йозеф хапеше със скърцане и трополене пръчките на кафеза. Господин Брехт смяташе, че пациентите трябва да почакат дори когато той не беше зает.
Томас Буденброк стана бързо, отиде до една масичка, на която видя сложено издуто стъкло с вода, наля си една чаша и пи; водата имаше миризма и вкус на хлороформ. После отвори вратата към коридора и извика раздразнено, натъртено, ако господин Брехт не е задържан от някаква неотложна работа, да бъде така добър да побърза. Имал болки.
Веднага след това на вратата за операционната стая се показаха посивелите мустаци, кривият нос и голото чело на зъболекаря.
— Моля! — каза той.
— Моля! — изкрещя и Йозеф.
Сенаторът последва поканата, без да се засмее. „Тежък случай!“ — помисли си господин Брехт и промени цвета на лицето си.
Двамата минаха бързо през светлата стая към големия подвижен стол с мека подложка за главата и зелени плюшени облегалки за ръцете, който се намираше пред един от двата прозореца. Докато сядаше, Томас Буденброк обясни накъсо за какво се касае, положи глава назад и затвори очи.
Господин Брехт повъртя винта на стола, взе огледалце и стоманена пръчица и зачопли зъба. Ръката му миришеше на бадемов сапун, а дъхът му — на бифтек и карфиол.
— Трябва да пристъпим към изваждане — каза той след малко и побледня още повече.
— Пристъпете по-бързо — отвърна сенаторът и затвори още по-здраво клепките си.
Настъпи пауза. Господин Брехт приготвяше нещо пред шкафа и търсеше инструменти. После отново се приближи до пациента.
— Ще го понамажа — каза той.
И незабавно превърна решението си в дело, като намаза обилно венеца с някаква остро миризлива течност. После помоли тихо и сърдечно сенатора да сади мирно, да отвори много широко уста и започна работата си.
Томас Буденброк държеше здраво с две ръце кадифените облегалки. Почти не усети слагането и хващането на клещите, но след това разбра по скърцането в устата си, както и по растящия, все по-болезнен и по-яростен натиск, на който беше подложена цялата му глава, че всичко вървеше добре. „Помози бог! — помисли си той. — Сега вече ще тръгне както трябва. Ще расте и расте безмерно и непоносимо, докато настъпи развръзката, докато се стигне до безумна, крещяща, безчовечна болка, която ще разкъса целия мозък... После всичко ще мине; трябва да изчакам.“
Това продължи три или четири секунди. Трепетното усилие на господин Брехт се предаде на цялото тяло на Томас Буденброк, който се почувствува малко подигнат на стола и чу един тих, писклив шум в гърлото на зъболекаря. Изведнъж издига страхотен удар и сътресение, като че бяха му счупили врата, съпроводено от късо пукане и пращене. Той отвори бързо очи. Натискът беше изчезнал, но главата му бучеше, болката вилнееше жарка във възпалената и изтерзана челюст и той почувствува ясно, че не такова беше намерението, не това беше истинското разрешение на въпроса... Развръзката бе настъпила предивременно и само влоши положението на нещата.
Господин Брехт бе се отдръпнал. Стоеше облегнат на шкафа с инструментите, бледен като смъртник, и каза:
— Короната... Знаех си аз...
Томас Буденброк изплю малко кръв в синьото легенче отстрани, защото венецът беше наранен. После попита полунесъзнателно:
— Какво знаехте? Какво става с короната?
— Короната се счупи, господин сенаторе... Аз се опасявах от това... Зъбът е извънредно дефектен... но аз бях длъжен да дръзна тоя опит...