Герда Буденброк беше толкова възмутена, че — макар и с половина уста — загатна за решението си да напусне града с малкия Йохан, да се прибере при стария си баща в Амстердам и отново да свири с него дуети на цигулка.
Но това предизвика такива бурни и страшни възражение от страна на госпожа Перманедер, че тя се видя принудена засега да се откаже от тоя план.
Както трябваше да се очаква, госпожа Перманедер протестира и срещу продажбата на къщата, построена от нейния брат. Тя захленчи гласно, че това би могло да направя лошо впечатление, и се завайка, че името на рода отново ще загуби част от престижа си. Трябваше обаче да се съгласи, че би било непрактично да се обитава и поддържа занапред тая твърде просторна и разкошна къща, която всъщност беше една скъпа прищявка на Томас Буденброк, и че беше оправдано желанието на Герда да си купи някоя удобна малка вила сред зеленина извън градските порти.
За господин Гош, посредника Сигизмунд Гош, дойде един възвишен ден. Старините му бяха озарени от една преживелица, която за няколко часа премахна дори треперенето на ръцете и нозете му. Случи се така, че се яви в салона на Герда Буденброк, седна на един фотьойл насреща й и преговаря очи в очи с нея върху цената на къщата. Спуснал от всички страни снежнобелите коси над лицето си, изтеглил грозно напред брадичката си, той я гледаше втренчено отдолу-нагоре право в очите; удаде му се дори да изглежда съвършено гърбав. Гласът му съскаше, но той говореше студено и делово — нищо не издаваше сътресението в неговата душа. Той предложи услугите си да се заеме с къщата, протегна ръка и определи с коварна усмивка 85 000 марки. Цената беше приемлива, защото известна загуба при тая продажба беше неизбежна. Но трябваше да се чуе мнението на господин Кистенмакер; Герда Буденброк освободи господин Гош, без да сключи спогодба с него, и се оказа, че господин Кистенмакер не беше наклонен да позволи каквото и да било вмешателство в дейността си. Той не уважи офертата на господин Гош, изсмя се и заяви под клетва, че щели да вземат много повече. И се кле дотогава, докато най-сетне, за да сложи изобщо край на тая работа, се видя принуден да продаде къщата за 75 000 марки; кули я някакъв позастарял ерген, който бе се завърнал от далечни пътешествия и мислеше да се засели в града.
Господин Кистенмакер се погрижи също за покупката на новата къща, приятна малка вила, която може би излезе малко прекалено скъпа, но отговаряше на желанията на Герда Буденброк: беше разположена сред хубава цветна и зеленчукова градина край стара кестенова алея пред Крепостната порта. Там се пренесе сенаторшата през есента на 76 година със гота си, прислужниците и част от покъщнината; другата част, въпреки воплите на госпожа Перманедер, трябваше да бъде оставена на досегашното й място и да премине във владение на позастарелия ерген.
Но като че всички тези промени не бяха достатъчни. Ида Юнгман, прекарала четиридесет години в дома на Буденброкови, напусна службата си в семейството и се завърна в родната си Западна Прусия, за да дочака заника на своя живот у роднини. Нека кажем истината: тя бе уволнена от сенаторшата. След като предишното поколение израсна и не се нуждаеше вече от нея, тази добра душа намери тутакси малкия Йохан, на когото можеше да се посвети с грижите си, да му чете приказките на братя Грим и да разказва историята за чичото, който умрял от хълцавица. Сега обаче малкият Йохан всъщност не беше вече никак малък, бе момче на петнадесет години, на което тя не можеше да бъде значително полезна въпреки крехкостта му; пък и отдавна вече отношенията й с майка му бяха доста безотрадни. Ида не смогна никога да погледне като пълноправен и пълноценен член на семейството тая жена, влязла в него много-много по-късно, от нея а от друга страна — поради напредналата си възраст и със самомнението на стара служителка, — започна сама да си присвоява прекалено големи права. Тя предизвикваше негодувание с това, че смяташе особата си прекалено важна и се провиняваше в едно или друго непозволено вмешателство в домакинството... Положението стана неудържимо, стигаше се често до неприятни разправии и старата Ида биде уволнена, макар че госпожа Перманедер се застъпи и за нея със същото красноречие, с което бе се застъпила за големите къщи и за мебелите.