— Резюмето — каза той тихо и вежливо, като с плаха усмивка протегна главата си напред. — Книгата на Йова се дели на три части. Първо, положението на Йов, преди господ да му отреди страданията или изпитните; глава първа, стих първи до шести. Второ, самите страдания и какво именно се е случило; глава...
— Правилно, Перлеман! — прекъснато господин Балерщет, трогнат от толкова голяма и плаха послушност, и му писа добра бележка. — Хайнрици, продължете!
Хайнрици беше един от дългите обесници, които не даваха вече пет пари за нищо. Той пъхна в джоба на панталона си ножчето със здрава дръжка, с което се занимаваше, стана шумно, отпусна долната си устна и се окашля с дрезгав и грубоват мъжки глас. Всички бяха недоволни, че сега беше дигнат той да замести кроткия Перлеман. Учениците гледаха унесено напреде си или дремеха в топлата стая под тихото съскане на газовите пламъчета. Всички бяха уморени от неделния ден и тази студена, мъглива заран бяха станали със съжаление и тракане на зъбите от топлите легла. Всекиму щеше да бъде приятно, ако дребният Перлеман бе продължил да мънка целия час, защото Хайнрици сигурно ще предизвика караница.
— Аз отсъствувах, когато сте минавали това — отговори той с грубо натъртване.
Господин Балерщет сякаш набъбна, раздвижи слабия си пестник, размърда устни и с дигнати вежди вторачи очи в лицето на младия Хайнрици. Тъмночервената му глава трепереше от напрегната борба, докато най-сетне смогна та процеди едно „Така...“, с което счупи оковите на безсилието си и спечели играта.
— От вас никога не може да се очаква да сте научили вещо — продължи той с лекота и красноречие — й винаги имате под ръка някакво извинение, Хайнрици. Щом последния час сте били болен, можехте през изтеклите дни да се осведомите от другарите си върху минатия материал; и щом в първата част се говори за положението преди страданията, а във втората за самите страдания, то в края на краищата можехте да се досетите, че в третата част ще става дума за положението му след споменатите патила. Вие обаче не залягате както трябва. И вие сте не само слаб човек, ами и винаги готов да украсявате и да защищавате слабостта си. Обаче помнете, че докато това продължава, не може да се мисли, че ще се издигнете и оправите. Васерфогел, продължете!
Хайнрици, тромав и вироглав, седна с тропот и скърцане, пошушна някаква наглост на съседа си и извади отново ножчето със здравата дръжка. Стана ученикът Васерфогел, момче с възпалени очи, вирнат нос, щръкнали уши и огризани нокти на пръстите. Той довърши с мазен женствен глас „резюмето“ и започна да разказва за Йов, човека в земята Уц и какво станало с него. Той бе отворил стария завет зад гърба на предния ученик, четеше оттам с изражение на съвършена невинност и дълбока замисленост, после вперваше поглед в една точка на стената и говореше със запъване и писклива кашлица, като превеждаше прочетеното на някакъв безпомощен съвременен немски език. В него имаше нещо крайно противно, но господин Балерщет го похвали много за прилежанието му. Ученикът Васерфогел бе си понаредил живота — мнозинството от учителите обичаха да го хвалят повече, отколкото той заслужаваше; правеха това само за да покажат на него самия, на себе си и на другите, че съвсем не се влияеха и не бяха несправедливи спрямо него поради грозотата му.
И часът по вероучение продължи. Господин Балерщет извика още неколцина млади хора да покажат знанията си за Йов, човека в земята Уц; Готлиб Касбаум, син на злополучния едър търговец Касбаум, въпреки лошото материално положение на семейството получи бележка „отличен“, защото можа да установи точно, че Йов имал седем хиляди овци, три хиляди камили, петстотин рала волове, петстотин ослици й твърде много слуги.
След това можеха да отворят библиите си — повечето от тях бяха вече отворени и продължиха да четат. Стигнеха ли някое място, за което господин Балерщет смяташе, че се нуждае от тълкуване, той издуваше бузи, казваше: „Така...“ — и след обичайните приготовления държеше върху въпросната точка малка сказка, в която примесваше общи нравствени разсъждения. Никой не го слушаше. В стаята царуваха покой и сънливост. Поради непрекъснато поддържаното отопление, пък и от пламъчетата на газените лампи горещината бе станала доста силна, а и тези двадесет и пет дишащи и изпаряващи се тела бяха поразвалили въздуха. Топлината, лекото съскане на пламъчетата и монотонният глас на четеца обвиваха отегчените мозъци и ги унасяха в някаква тъпа дрямка. Кай граф Мьолн освен библията беше отворил „Невероятни произшествия и тайнствени престъпления“ от Едгар Алан По и четеше, подпрял глава на аристократическата си и немного чиста ръка. Хано Буденброк седеше облегнат назад, свит, с отпусната уста и с премрежени горещи очи над книгата на Йова, редовете и буквите на която се сливаха в някакво възчерно гъмжило. Навремени, като си опомняше средновековното предание за чудодейния потир или за шествието към катедралата, той спускаше бавно клепките си и чувствуваше, че в душата му се надига ридание. А сърцето му се молеше дано бъде възможно този безопасен и мирен утринен час да няма край.