Хано поседя още един миг, мирно, отпуснал брадичката върху гърдите и с ръце на скута. После стана и затвори рояла. Беше много бледен, в коленете му не беше останала никаква сила, очите му пареха. Отиде в съседната стая, изтегна се на дивана и остана дълго време така, без да мръдне.
По-късно вечеряха и след това той изигра с майка си една партия шах, при която никой не спечели. Но след полунощ седеше още на запалена свещ в стаята си и свиреше мислено на хармониума, понеже не биваше да се разнесе нито звук; а беше решил да стане в шест часа заранта, за да приготви най-важните си уроци.
Това беше един ден от живота на малкия Йохан.
ГЛАВА ТРЕТА
Въпросът с коремния тиф стои така:
Човек усеща, че в него се заражда някакво душевно угнетение, което бързо се задълбочава и се превръща в немощно отчаяние. В същото време го обзема физическа отпадналост, която се разпростира не само върху мускулите и сухожилията, а и върху функциите на всички вътрешни органи, особено върху тая на стомаха, който с погнуса отказва да поема храна. Нуждата от сън е много голяма, но въпреки пределната умора сънят е неспокоен, повърхностен, плах и безотраден. Мозъкът боли; той е затънен и притеснен, сякаш обвит от мъгли и пропит от замайване. В цялото тяло се е загнездила някаква неопределена болка. Сегиз-тогиз, без какъвто и да било особен повод, от носа тече кръв. Това е интродукцията.
После се явява силен пристъп от студени тръпки, който разтърсва цялото тяло и мята вихрено зъбите едни срещу други — знак, че започва треската, която веднага достига най-високи градуси. По кожата на гърдите и на корема се забелязват единични, големи колкото лещени зърна червени петънца, които чрез натискане с пръст могат да бъдат отстранени, но веднага се появяват отново. Пулсът беснее, стига до сто удара в минута. Така, при телесна температура от четиридесет градуса, изтича първата седмица.
През втората седмица няма вече главоболие и болки по цялата снага; в замяна обаче се е усилило значително замайването и ушите пищят и бучат така, че човек просто започва да недочува. Изражението на лицето става глуповато: устата стои отворена, очите са замъглена и безучастни. Съзнанието е помътено; болният изпитва голяма нужда от сън и често изпада в някаква оловно-тежка унесеност, без действително да заспи. Междувременно стаята се изпълва с неговите бълнувания, с гласното му възбудено фантазиране. Неговата отпуснатост и безпомощност са се повишили до противна нечистоплътност. Венците, зъбите и езикът му са покрити с някаква възчерна маса, която е извор на зловоние. Той лежи неподвижно по гръб с подут корем. Хлътнал е в леглото и коленете стоят разкрачени. Всичко в него работи забързано, бегом, повърхностно — както дишането му, така и пулсът, който прави в една минута около сто и двайсет бегли, тръпни удара. Клепките са полуспуснати и страните не пламтят алено от треската, както в началото, а имат някаква синкава окраска. Големите колкото лещени зърна червени петънца по гърдите и корема са се умножили. Температурата на тялото е повишена до четиридесет и един градуса.
През третата седмица слабостта достига връхната си. точка. Гласните бълнувания са секнали и никой не може да каже дали духът на болния е потънал в празна нощ или — чужд и отвърнат от състоянието на тялото — витае в далечни, дълбоки, мирни сънища, отгдето до нас не идва ни звук, ни знак. Тялото лежи в безгранична безчувственост. Това е решителният час.
У някои индивиди диагнозата е затруднена от известни обстоятелства. Да си представим например, че началните симптоми на болестта — общо неразположение, отпадналост, липса на апетит, неспокоен сън, главоболие, — както обикновено, са били налице, когато пациентът още се е разхождал напълно здрав и е изпълвал с надежди близките си. Да си представим дори, че тия симптоми, макар внезапно да са се засилили, не правят впечатление на нещо извънредно. Един способен лекар със солидни познания като например — ако трябва да назовем име — доктор Лангхалс, красивия доктор Лангхалс с малките, покрити с черни косми ръце, все пак ще бъде в състояние да каже точно за какво се касае; пък и появата на фаталните червени петънца по гърдите и корема дава пълна сигурност. Той ще знае какви мерки трябва да вземе, какви средства да приложи. Ще се погрижи болничната стая да бъде колкото е възможно по-голяма, да се проветрява често, температурата й да не надвишава седемнадесет градуса. Ще настоява за крайна чистота и ще се стреми чрез постоянно пререждане на леглото да предотврати, докато това е възможно — в някои случаи то не е възможно за дълго време, — „протриването“ на кожата. Ще нареди постоянно почистване на устната кухина с мокро парцалче; що се отнася до лекарствата, ще си послужи със смес от йод и калиев йодат, ще предпише хинин и антипирин, но преди всичко — ще определи крайно лека и крайно укрепителна диета, тъй като стомахът и червата са тежко засегнати. Ще се бори срещу изтощителната треска посредством бани, бани на цялото тяло, в които болният трябва да бъде поставян често, през два часа, непрекъснато денем и нощем, като водата се изстудява бавно от долния край на ваната. И ще каже след всяка баня веднага да му се дава нещо укрепително и възбудително — коняк, дори шампанско.