— Кратко обаждане — отбеляза Фрайдей.
— Оперативният център искаше потвърждение, че сме пристигнали — каза Роджърс. — Ще научим останалата част от плана възможно най-скоро.
— А Оперативният център разполага ли вече с някакъв план или очаква да го получи от Пакистан? — попита Фрайдей.
— Не знам — призна Роджърс.
— Има нещо нагласено — каза Фрайдей. — Усещам го.
— Разкажи ми повече — подкани го Роджърс. Човекът може да не беше приятен, но това не означаваше, че греши.
— Джак Фенуик използваше една дума за оперативни агенти, които приемат частични кодове или части от карти. И тази дума беше „мъртъв“. Ако ти не можеш да контролираш собственото си време, собствените си движения, значи го прави някой друг.
— Но в този случай за това си има причина — припомни му Роджърс. — Всичко е въпрос на сигурност.
— Тази причина обслужва Исламабад и Вашингтон, но не и нас — изтъкна Фрайдей. — Фенуик никога нямаше да сключи подобна сделка с вражеско правителство.
Всички агенти под прикритие бяха предпазливи. Но в този мъж имаше нещо параноично. Може би напрежението от дългия преход ги беше омаломощило. Или може би по-ранното впечатление на Роджърс беше вярно. Кучият син беше объркан. Може би недоверието му във Вашингтон се простираше много по-далеч, отколкото той признаваше.
Фенуик също беше такъв.
— Имал ли си чести контакти с директор Фенуик? — попита Роджърс.
Въпросът, изглежда, изненада Фрайдей. Отне му секунда да отговори.
— Не, не съм работил в близост с Джак Фенуик. Той беше директор на АНС. Аз съм оперативен агент. Длъжностните ни характеристики не се припокриваха.
— Но очевидно си имал някакъв контакт с него — каза Роджърс. — Бил си разположен в Азербайджан. Той именно там проведе последната си операция. Беше въвлечен доста пряко в нея.
— Говори ли сме няколко пъти — потвърди Фрайдей. — Той искаше информация, аз му я предоставих. В това нямаше нищо необичайно. Защо питаш?
— Очевидно имаш голямо доверие на инстинктите си — каза Роджърс. — При всички ни е така, когато сме в акция. Просто се зачудих дали инстинктите ти са подсказали, че Фенуик е предател.
— Не.
— Значи са били погрешни — притисна го Роджърс.
Фрайдей направи странна физиономия, сякаш отвратен от мисълта, че може да е грешал.
Или може би го притесни нещо друго, внезапно си помисли Роджърс. Може би няма как да признае, че инстинктите му са били погрешни, защото те не са били такива. Може би Фрайдей е знаел, че Джак Фенуик прави опити да свали правителството на Съединените щати. Но Фрайдей със сигурност не можеше да признае, че е знаел и това.
Заключенията, които произтичаха от мълчанието на Фрайдей, бяха обезпокоителни. Един от ключовете към плана на Фенуик беше началото на петролна война между Азербайджан, Иран и Русия. За да се помогне на изпълнението на този замисъл, трябваше да бъдат убити агентите на ЦРУ, базирани в американското посолство. Убиецът на един от тези агенти така и не беше заловен.
Телефонът отново иззвъня. Роджърс и Фрайдей не отместваха поглед един от друг. Фрайдей все още сгряваше ръцете си над пламъка на факлите. Роджърс беше пъхнал дясната си ръка в джоба. Докато стояха така, те сякаш си размениха някакви подсъзнателни сигнали. Фрайдей започна да отдръпва дясната си ръка от огъня. Очевидно искаше да я мушне в джоба си, където стоеше пистолетът му. Роджърс пъхна дясната си ръка още по-дълбоко в джоба си, така че да се получи издутина. Фрайдей не знаеше къде държи оръжието си генералът. То се намираше в екипировъчната му жилетка, но Фрайдей очевидно не го беше разбрал. Ръката му остана на показ.
Междувременно Роджърс отговори на обаждането.
— Да?
— Майк, ще потвърдиш ли, че се намирате на празно място, обградено от лед? — попита Огъст.
— Да — отвърна Роджърс.
— Добре. Погледни към северозападната страна на мястото. В основата на един от скатовете трябва да видиш идеално гладък бял къс лед с приблизителни размери два на два ярда.
Роджърс каза на Фрайдей да вземе една от факлите. После поръча на Самуел да стои при Нанда. Роджърс и Фрайдей заедно се запътиха към северозападната част на мястото.
— Отиваме натам — каза Роджърс. — Брет, имаш ли представа каква е формата на парчето лед, което търсим?
— Боб не ме информира — отвърна Огъст. — Предполагам, че късът е плосък.
Мъжете продължиха да вървят по неравната повърхност. Беше им трудно да се задържат на крака заради всички дребни ями и пукнатини, както и случайните участъци гладък като огледало лед. Роджърс изостана на няколко крачки зад Фрайдей. Дори и Роджърс да не се препъваше, един мъж със запалена факла в ръце можеше да се превърне в опасен противник.