— Благодаря — каза Симатна. — Моля ви, опитайте се да разберете и нашата позиция.
— Разбирам я — увери го Худ.
Хърбърт също я разбираше. Разбираше, че Роджърс и Огъст рискуваха живота си за хора, които нямаше да направят нищо, за да им помогнат. Беше в този бизнес достатъчно дълго, за да знае, че агентите под прикритие са считани за пушечно месо. Те се намираха в предните редици на лесно заменимите активи.
Освен когато човек ги познаваше.
Когато имаха имена, лица и съдби, които се преплитаха с твоята ежедневно.
Като Роджърс и Огъст.
Като Ударния отряд.
Над стаята отново се възцари тишина. Всички стояха неподвижно.
Освен сърцето на Хърбърт, което отчаяно препускаше.
58.
Глетчерът Сиячин
Петък, 02:35
В небесата над ледената поляна лумнаха бели и червени сигнални ракети. Сега Роджърс можеше да види войниците, които стреляха по тях. Бяха шепа войници от редовната индийска армия, вероятно излезли от контролираната зона. Четирима-петима бяха заели позиции зад ледени формации близо до входа.
Роджърс веднага залегна по корем и започна да се придвижва през неравния терен. Фрайдей се намираше зад ледения къс при входа на ракетния силоз. Той стреляше по индийците, за да им попречи да се приближат. Роджърс огледа входа за следи от присъствието на още войски. Не откри такива.
Освен това пламъците позволиха на Роджърс да види Самуел и Нанда. Двамата се намираха на около тридесет фута от него. Лежаха настрани зад дебело парче лед. Барикадата им беше приблизително три фута висока и петнадесет фута широка. Пакистанецът се беше протегнал зад жената. Притискаше лицето й към леда, беше я обгърнал с ръце, предпазваше я от всички страни. Роджърс нямаше време да съзерцава гледката, но иронията на пакистанския терорист, защитаващ индийски цивилен агент, не му убягна.
От върха на масива яростно свистяха куршуми. Безмилостната атака посипваше двамата с ледени парченца. Барикадата им започна да изтънява и Самуел се огледа наоколо. Майк Роджърс се намираше леко вдясно зад тях. Пакистанецът, изглежда, не го забеляза.
— Самуел! — изкрещя Роджърс.
Пакистанецът погледна по посока на гласа. Роджърс предпазливо се показа иззад леденото си прикритие. Искаше Нанда да е възможно най-близо до него в случай, че успеят да проникнат в силоза.
— Върнете се тук! — извика Роджърс. — Аз ще ви прикривам.
Самуел кимна. Пакистанецът издърпа Нанда и я обви с ръце. Приведе се възможно най-ниско и затича към Роджърс. Генералът се надигна и изстреля няколко залпа към индийците. Светлината на сигналните ракети започваше да избледнява и със спускането на последните димящи останки на земята войниците прекратиха стрелбата. Очевидно искаха да пестят както сигналните ракети, така и амунициите си. Въпреки че Роджърс държеше автоматичното си оръжие насочено към входа, повече изстрели не се размениха. Ледените стени предпазваха мястото дори от вятъра. Над ледената поляна се възцари зловещо спокойствие. Чуваше се единствено скърцането на ботушите на Самуел по леда. Жестокият студ караше голата плът около очите на Роджърс да гори от болка.
Самуел и Нанда достигнаха прикритието на Роджърс. Пакистанецът падна на колене до генерала. Дишаше тежко, докато облягаше Нанда на леда. Младата жена вече не беше в почти кататоничния ступор, в който се намираше допреди малко. Зачервените й очи сълзяха, но Роджърс не можеше да прецени дали това е причинено от мъката й или от студа. Въпреки това тя се оглеждаше наоколо и очевидно осъзнаваше какво става около нея.
Самуел се приближи към Роджърс.
— Генерале, забелязах нещо, преди светлините да изгаснат — задъхано прошепна той.
— Какво видя? — попита Роджърс.
— Намираше се точно зад мястото, на което бяхте с господин Фрайдей — продължи пакистанецът. — На една от по-ниските ледени тераси, на около девет или десет фута височина. Приличаше на сателитна чиния.
Външна връзка, помисли си Роджърс. Разбира се.
— Може би има нещо общо с факта, че ни изпратиха на това място — каза Самуел.
— Сигурен съм, че е така — отвърна Роджърс. — Чинията на открито ли беше?
— Не съвсем. Поставена е по-назад, в малка пещера. Изглеждаше около пет или шест фута. — Пакистанецът поклати глава. Въздъхна. — Не мога да твърдя със сигурност, че е чиния. Имаше бяла решетка, но може да са били ледени висулки или пък трик на светлината.
— А мястото видимо ли е от въздуха? — попита Роджърс.
— Не и пряко отгоре.