— Разбра ли всичко? — попита Самуел.
— Да — увери го Роджърс.
— Тогава тръгвай.
Гласът на пакистанеца отслабваше все повече. Роджърс не искаше да спори с него. Забави се само колкото да стисне ръката на Самуел, а после се обърна и забърза обратно към силоза.
63.
Глетчерът Сиячин
Петък, 03:25
Нанда не си спомняше много от онова, което се беше случило, след като хеликоптерът ги атакува. Знаеше, че дядо й е мъртъв. Но след това съзнанието й сякаш беше отплавало нанякъде. Беше будна, но духът й се намираше другаде. Шокът, причинен от смъртта на дядо й, беше притъпил нейната кундалини, жизнената й сила. Това принуждаваше Шактите да поемат контрола. Шактите бяха женски божества, които закриляха истинските поклонници в моменти на изпитание. Използвайки собствените си тайни мантри и мандали, мистични думи и диаграми, Шактите бяха съхранявали жизнената й сила, докато изтощените природни енергии на Нанда можеха отново да я съживят.
Шокът от последната експлозия и трещящите изстрели бяха ускорили процеса. Интензивните действия на генерал Роджърс през последните няколко минути го бяха завършили. Живината, която Нанда изпитваше, когато работеше със СГС, се върна при нея. И тя беше доволна от това. Завръщането на младата жена, изглежда, разпръсна насъбралото се напрежение между Роджърс и неговия съгражданин.
Нанда продължи да дялка, да кълца и да кърти леда. Работеше от ляво на дясно, изрязваше нови участъци с дясната си ръка и чистеше ледените стърготини с лявата. В същото време опипваше земята за всичко, което можеше да бъде кабел или тръба. С техния късмет сигурно щяха да открият изолационна тръба, направена от стомана или някакъв друг материал, който нямаше как да пробият.
Независимо от резултата, за момента дълбаенето в твърдия лед я караше да се чувства добре. Раздвижваше кръвта във вените й и стопляше тялото и крайниците й.
Роджърс се върна минута или две след като беше тръгнал. Беше сам.
— Къде е момчето? — попита Фрайдей.
— Състоянието му се влошава — призна Роджърс. — Но ми каза какво трябва да направим. — Генералът се приближи до Нанда. — Изчакай за секунда — каза й той. — Искам да проверя изкопа.
Нанда спря. Чуваше как генерал Роджърс опипва периметъра около ледения къс на входа към силоза.
— Чудесно — каза той. — Благодаря ти. Сега искам и двамата да се отдръпнете назад, до самия склон. Легнете на земята с колене, опрени в брадичката и прибрани ръце и запушете ушите си с длани. Свийте телата си възможно най-много.
— Какво смяташ да правиш? — попита Нанда.
— Имам още една от онези шумни гранати, които използвах по-рано — каза Роджърс. — Ще я поставя тук. По-голямата част от удара ще отиде надолу. Топлината на експлозията трябва да размрази леда на няколко фута във всички посоки.
— А нашият приятел, терористът, каза ли ти какво да правиш, ако кабелът се намира в дебела два инча метална тръба? — попита Фрайдей.
— В такъв случай ще заровим ръчната граната, която имам — отвърна Роджърс. — Тя трябва да направи достатъчно голям пробив във всяка обшивка. А сега минете назад — продължи той. — Готов съм да сложа гранатата.
С протегнати напред ръце Нанда запълзя към склона. Повърхността беше осеяна с остри ръбове и неравности, които й причиняваха болка. Но тя се зарадва на страданието. Преди години един грънчар, занаятчия от Судра — работническата каста в Шринагар, й беше казал, че е по-добре да изпитва нещо, дори и то да е глад, отколкото да не чувства съвсем нищо. Замислена за собствената си мъка и мъртвия си дядо, Нанда най-после разбра какво беше имал предвид човекът.
Когато стигна до стената от лед, Нанда се сви на земята, както Роджърс я беше инструктирал.
На Нанда не й беше убягнало, че американецът бе намерил време да й благодари за работата, която беше свършила. Насред всички вълнения и съмнения, насред ужаса от онова, което се беше случило, и онова, което може би лежеше пред тях, думата му ухаеше като самотна, красива роза.
Този прекрасен образ се бе запечатал в съзнанието на младата жена, когато земята се надигна и гърбът й усети непоносима жега под дрехите, а чудовищният тътен накара черепа й да зазвъни.
64.
Глетчерът Сиячин
Петък, 03:27
Роджърс не се отдалечи от мястото колкото останалите. Знаеше, че експлозията няма да го нарани, въпреки че щеше да му стане горещо. Но той разчиташе на това. Голите му пръсти бяха вкочанени и трябваше да ги стопли, за да ги използва за работа. Отиде до ръба на ледения къс и седна там, като зарови лице между коленете си. С вътрешната им част притисна ушите си. Скръсти ръце отгоре. Тъкмо се приготви за сблъсъка, когато гранатата избухна.