— Стивън, остани на линията — каза Худ. — Благодаря ти. Благодаря ти страшно много.
Контролирайки със сетни усилия движенията си, Хърбърт сграбчи телефона на инвалидната си количка и трескаво набра номера на връзката си в индийското военно министерство.
Худ също направи нещо. Тайничко, отвътре.
Той трескаво набра едно безмълвно благодаря към онзи, който бдеше над Майк.
67.
Глетчерът Сиячин
Петък, 04:00
Роджърс беше приклекнал зад ледения къс и с изваден пистолет оглеждаше мястото. Беше оставил стъкнатия надве-натри огън да изгасне, докато Нанда продължаваше да предава съобщението си. Въпреки че индийците не правеха опити да ги нападнат, той не искаше да им осигурява осветена мишена, в случай че променяха намеренията си. Можеше да се сети за няколко причини, които да ги накарат да преосмислят стратегията си.
Ако съобщението на Нанда беше успешно изпратено, войниците със сигурност щяха да го уведомят досега. Индийците едва ли желаеха да рискуват да бъдат простреляни повече от него. Мълчанието им очевидно означаваше, че или индийците дебнеха Роджърс да направи грешка, или чакаха пристигането на подкрепления. Вероятно щяха да нападнат при зазоряване. Оръжията им бяха с по-голям обхват. Трябваше им само светлина, за да изкачат склона и да забележат мишените. Или може би индийците вече се приближаваха, бавно и предпазливо. Рон Фрайдей може би беше отишъл при тях и беше изпял позицията им в замяна на убежище. Това нямаше да изненада Роджърс ни най-малко. Фрайдей се беше издал, когато не показа никаква изненада, научавайки истинската причина за оставката на Фенуик. Единствено Худ, президентът, вицепрезидентът, първата дама и асистентът на Фенуик знаеха, че той е предател.
Но Фрайдей също знаеше. Фрайдей знаеше, защото е бил свръзката на кучия син в Баку, Азербайджан. Освен това Роджърс подозираше, че Фрайдей най-вероятно имаше пръст и в атаката над агентите на ЦРУ, които бяха разположени там. По един или друг начин Фрайдей щеше да отговаря за това. Или щеше да го залови още тук, или щеше да завърши излъчването със съобщение за Худ.
С угасването на огъня обаче Роджърс се изправи срещу нов проблем. Беше пожертвал ръкавиците и якето си в името на каузата. Дланите му бяха вкочанени, а гърдите и ръцете му замръзваха. Ако не предприемеше нещо, скоро щеше да умре от хипотермия.
Погледна към Нанда, за да се увери, че остатъкът от ледения къс ще я предпази от евентуални куршуми. После пропълзя обратно до ледената барикада, зад която беше оставил Самуел.
Пакистанецът беше мъртъв.
Този факт не изненада Роджърс. Онова, което все пак го учуди, беше тъгата, която изпита при вида на безжизненото тяло.
В Самуел имаше нещо, което не се вписваше в общоприетия образ на фанатизирания терорист. В последните мигове от живота си, вместо да се моли на Аллах да прибере душата му, пакистанецът беше обяснил на Роджърс как да свърже радиото със сателитната чиния. Постъпката му беше трогнала Роджърс, както и неговата всеотдайност по време на трудното пътешествие рамо до рамо с двама исторически врагове.
А сега, в смъртта си, Самуел дори щеше да спаси живота на Роджърс. Генералът изпита благодарност, докато сваляше палтото и ръкавиците на мъртвеца. Събличането на телата на враговете от край време беше част от войната. Но обикновено войниците не вземаха нищо от падналите си другари — дори и неща, които им бяха необходими. Но в този случай Роджърс не изпита угризението, че плячкосва, а по-скоро се почувства, сякаш получава подарък.
Роджърс коленичи до тялото и започна да се облича. Тъкмо приключваше, когато усети някакъв гъдел в коленете си. Първоначално си помисли, че е резултат от студа. Сетне осъзна, че земята леко вибрира. Секунда по-късно долови съвсем ниско бучене.
Звучеше като започването на лавина. Той се запита дали експлозията не беше разбудила вековните ледове. Ако случаят беше такъв, най-опасното място беше в подножието на склоновете.
Роджърс се надигна и изтича при Нанда. Докато тичаше, почувства ръмжене в стомаха си. Беше го изпитвал и преди. Разпозна го.
Не беше лавина. Беше по-лошо. Беше причината, поради която индийците изчакваха с атаката.
Секунда по-късно силуетите на околните ледени върхове се очертаха на фона на бледата светлина, изгряваща от север. С приближаването на индийския хеликоптер ръмженето и бученето се чуваха съвсем отчетливо. Трябваше да го очаква. Войниците бяха съобщили позициите си на хеликоптера Ми-35, който се беше опитал да ги убие по-рано.