Роджърс се плъзна до Нанда и коленичи с лице към нея. Потърси лицето й в тъмното и обгърна бузите й с длани. Доближи уста до ухото й — само така тя можеше да чуе думите му над рева на машината.
— Искам да се опиташ да стигнеш до входа към тази поляна, докато аз отвличам вниманието на хеликоптера — каза Роджърс. — Няма да е лесно да се промъкнеш покрай войниците, но това е единствената ти надежда.
— Откъде знаем, че ще ни убият? — попита тя.
— Не знаем — призна Роджърс. — Но нека да разберем дали е така, докато се опитваме да избягаме, вместо да се предаваме.
— Това ми харесва — отвърна Нанда.
Роджърс можеше да усети усмивката в гласа й.
— Започни да се придвижваш покрай стената зад гърба ми — каза той. — Ако имаме късмет, хеликоптерът ще предизвика лавина от тяхната страна.
— Надявам се да не стане така — отвърна тя. — Това са моите хора.
Туш!, помисли си Роджърс.
— Но все пак ти благодаря — добави тя. — Благодаря ти, че превърна тази борба в своя борба. Пожелавам ти късмет.
Генералът я потупа по бузата и тя тръгна. Той продължи да наблюдава хеликоптера, който се спускаше. Изведнъж руската метална птица спря на място. Остана да кръжи над центъра на поляната, на еднакво разстояние от Роджърс и индийците. Изминаха около двадесет секунди, а после хеликоптерът изведнъж се издигна нагоре и пое на юг. Изчезна зад един от върховете близо до входа. Отблясъкът на светлините му струеше през тесния процеп.
Роджърс надникна над ледения къс. Хеликоптерът се беше приземил. Може би се бяха разтревожили, че ще предизвикат лавина, и бяха решили да разгърнат наземни войски. По този начин промъкването през входа щеше да стане практически невъзможно. Той незабавно скочи на крака и се втурна след Нанда. Трябваше да я издърпа обратно назад, да измисли нова стратегия. Може би да преговаря с военните да измъкнат поне нея. Както тя беше казала, това бяха нейните хора.
Докато тичаше, Роджърс видя нещо, което го изненада. Точно отпред. Трима от индийските войници напускаха поляната. Нямаше да атакуват. Вместо това ги изтегляха.
Случилото се след това го изненада още повече.
— Генерал Роджърс! — извика някакъв глас.
Роджърс погледна на запад от входа. Там стоеше някой, полускрит от един леден блок.
Добре, помисли си Роджърс. Ще захапя въдицата.
— Да? — изкрещя в отговор генералът.
— Съобщението ви е излъчено успешно! — каза индиецът. — Трябва да напуснем това място веднага!
Всичко в Роджърс — от краката до духа му, до мозъка му, се почувства като след голяма инжекция адреналин. Той продължи да тича, прескачайки пукнатините и избягвайки буците лед. Това или беше някакъв номер на Рон Фрайдей, или човекът казваше истината. Каквото и да беше, Роджърс щеше да го приеме. Нямаше друг избор.
Роджърс видя как Нанда стигна до входа. Тя продължи напред към светлината. Роджърс пристигна няколко секунди по-късно. Индийският сержант ги настигна. Пушката висеше на гърба му. В ръцете му нямаше оръжие.
— Трябва да побързаме — каза индиецът, докато тичаха през входа. — Това място е пакистанска бомба със закъснител. Някакъв склад за арсенал. Вие сте задействали защитните механизми по някакъв начин.
Вероятно докато човъркахме външната връзка, помисли си Роджърс. Или по-вероятно пакистанските военни искаха да ги унищожат, за да запазят в тайна местонахождението на ядрения си силоз.
— Не мога да повярвам, че сте само двама — продължи сержантът, докато напредваха през тесния тунел. — Мислехме, че сте повече.
— Бяхме повече — каза Роджърс. Погледна хеликоптера отпред. Видя как войниците помогнаха на Нанда да се качи вътре и осъзна, че Фрайдей ги е изоставил. — Но сега те са мъртви.
Мъжете пробягаха последните двадесет и пет ярда до хеликоптера. Роджърс и сержантът скочиха в отворената врата. Машината бързо се издигна и едновременно с това се отдалечи под ъгъл от опасната пакистанска база.
Вратата на хеликоптера се затвори зад тях и Роджърс се заклатушка към претъпканото багажно отделение. Нямаше седалки, виждаха се само очертанията на премръзнали, уморени тела. Генералът усети как приливът на адреналин го напуска — краката му омекнаха и той се просна на пода. Не се изненада, че Нанда вече лежеше там, отпусната до сандъка с амунициите. Роджърс се плъзна към нея, когато хеликоптерът се изправи и забърза на север. Хвана ръката й и се сгуши до нея, като двамата си служеха за опора един на друг. Индийците насядаха около тях, запалиха цигари и издишваха топлия въздух върху премръзналите си ръце.