— Проклятие — измърмори Хонда.
Хонда се зачуди дали полковник Огъст или генерал Роджърс са били информирани за възможна терористична атака. Фактът, че секунда преди експлозията на мястото е постъпило обаждане от полицейски клетъчен телефон, можеше да е съвпадение. Може би някой се е обаждал на служител от охраната. От друга страна, беше вероятно между двете да съществува някаква връзка. Хонда разкопча колана, който го притискаше към неудобната седалка, и тръгна напред, за да докладва на командващите офицери. Турбуленцията го караше да върви бавно и внимателно, за да не падне върху някой от другарите си.
Огъст и Роджърс се бяха привели над лаптопа на генерала.
— Извинете, сър — каза Хонда. Трябваше да крещи, за да надвика ревящите двигатели на самолета.
Огъст вдигна поглед.
— Какво има, ефрейтор?
Хонда разказа на двамата офицери за експлозията. Огъст го информира, че току-що са получили имейл от Боб Хърбърт за терористичната атака. Той съдържаше малкото подробности, които бяха известни за момента. След това Хонда съобщи на началниците си за телефонните обаждания. Тази информация привлече вниманието на генерал Роджърс.
— Имало е по две обаждания на ден в продължение на пет месеца и винаги по едно и също време — каза Хонда.
— Нещо като рутинна проверка — отбеляза Роджърс.
— Точно така, сър — отвърна Хонда. — С изключение на днес. Днес е имало само едно обаждане до полевия телефон. И е било направено секунда преди експлозията в храма.
Роджърс се облегна.
— Ефрейтор, искам да прегледаш цялата база данни и да провериш дали схемата на обажданията се повтаря най-вероятно от полеви телефони с различни кодове? Изходящи повиквания към един и същи домашен телефон?
— Да, сър — отвърна Хонда.
Хонда приклекна на студения тресящ се под и вдигна едното си коляно. На него закрепи лаптопа. Не беше сигурен какво точно търсят офицерите, но сега не беше времето да задава въпроси. Въведе кодовия номер на домашния телефон и активира опция „търсене“ на програмата „Белхоп“. Предположението на полковник Огъст се оказа вярно. Ефрейторът им докладва, че в допълнение към тази серия обаждания е имало и обаждания от друг полеви телефон в Каргил в продължение на седем седмици. Те бяха правени два пъти на ден по едно и също време. Преди това имаше обаждания от друг полеви телефон в продължение на шест седмици и пак по два пъти дневно. Архивите на програма „Белхоп“ обхващаха минал период от тринадесет седмици.
— Очевидно цивилни агенти от Делхи са се опитвали да засекат терористична група — каза Роджърс.
— Как би могъл да знаеш? — попита Огъст. — Обажданията може да са постъпвали от оперативни работници, които са докладвали ежедневно.
— Не мисля така — каза Роджърс. — Първо на първо, само едно-единствено обаждане от тези в списъка на ефрейтор Хонда е направено от домашния телефон към полевия телефон.
— Онова, направено в момента на експлозията — отбеляза Огъст.
— Правилно — отвърна Роджърс. — Този факт говори, че офицерите, отговорни за разузнаването, не са искали полевите им телефони да зазвънят в неподходящо време.
— Звучи ми логично — каза Огъст.
— Но има и още нещо — продължи Роджърс. — Когато през 1999 г. Пакистан беше изритан от Каргил, индийските Специални гранични сили знаеха, че зад тях ще останат вражески групировки. Но не можеха да ги заловят с помощта на военната полиция. За сметка на това обаче бяха наясно, че местните жители винаги узнаваха за разни странници, които минават през селото. А ако местните го знаеха, значи и членовете на групата щяха да го разберат. Затова СГС създадоха тяхната Цивилна операционна мрежа и привлякоха в нея десетки местни жители. — Генералът почука с пръст по лаптопа си. — Всичко е описано в разузнавателното проучване. Но нямаха възможност да дадат на новите си сътрудници истински полицейски радиостанции, защото в областите, близки до Пакистан, тези канали и честоти се наблюдават от персонала на ЕЛИНТ. Затова СГС раздаде на цивилните си членове клетъчни телефони. Агентите се обаждат в регионалното управление и докладват за взломове, изчезнали деца, откраднат добитък и разни такива. Но в действителност това са кодирани съобщения, с които информират СГС за подозрителни раздвижвания и евентуални терористични действия.
— Добре — каза Огъст. — Но какво те кара да мислиш, че обажданията в този списък не са само рутинни полеви доклади?
— Фактът, че служителите на ЦОМ не правят рутинни полеви доклади — каза Роджърс. — Те докладват само когато има какво да кажат. Така рискът да ги подслушат е много по-малък. Бих се обзаложил, че има терористични атаки, които съвпадат с прекратяването на всяка от тези серии обаждания. Мишената е ударена, групата се премества, обажданията престават.