— Не — отвърна Фрайдей. — Кога е била последната атака в Шринагар?
— Преди пет месеца — информира го Саманта. — Била е насочена срещу пратка артилерийски снаряди, която е била предназначена за контролираната зона. Атаката е предизвикала адска експлозия.
— Самоубийствен атентат? — попита той.
— Не — отвърна Саманта. — В архивите има микроскопска снимка на течни кристални частици, които са открити близо до епицентъра. Лабораторният анализ сочи, че са били част от таймер. Освен това се съобщава, че сред развалините е открит сензор с дистанционно управление, който очевидно не е бил детониран.
„Вероятно е трябвало да послужи за резервен вариант“, помисли си Фрайдей. Професионалистите често използваха такива устройства, за да взривят експлозивите, в случай че таймерът не проработеше или в случай че бомбата бъдеше открита преди таймерът да я е възпламенил. Присъствието на дистанционен приемател означаваше, че поне един от терористите се е намирал в непосредствена близост до мястото, когато експлозивите са избухнали.
— Откри ли нещо за персонала на мястото на взрива? — попита Фрайдей. — Какви униформи са носели?
— Имало е офицери от Националната гвардия по сигурността, както и местни полицаи — информира го жената.
— А членове на Специалните гранични сили? — попита Фрайдей.
— Не — отвърна тя. — Има и допълнителни нападения над военни мишени в Шринагар. Случили са се шест и седем седмици преди атаката. Там също е имало офицери от Националната гвардия по сигурността.
— Някой поел ли е отговорност за тези нападения? — попита Фрайдей.
— Според данните и в трите случая отговорността е била поета от една и съща група — каза Саманта. — Милиция за свободен Кашмир.
— Благодаря ти — каза Фрайдей. Беше чувал за тях. Според сведенията му тази група подкрепяше пакистанското правителство.
— Имаш ли нужда от още нещо? — попита Саманта.
— Засега не — отвърна той и прекъсна разговора.
Фрайдей прибра клетъчния си телефон в калъфа на колана си. Щеше да се обади на новия си шеф по-късно, когато докладът му щеше да е по-пълен. Огледа се наоколо. Тук нямаше нито един командос от „Черните котки“. Това може би беше важно, а може би не. Липсата им може би беше въпрос на територия. Или Националната гвардия по сигурността не беше способна да спре терористите и проблемът беше прехвърлен към Специалните гранични сили. Може би някой бивш офицер от СГС е бил избран на висок пост в правителството. Подобни назначения обикновено водеха до реорганизация.
Разбира се, винаги съществуваше вероятността това да не е обичайно. Какви ли необичайни обстоятелства биха довели до изключването на един отдел от някое разследване? Това неизменно щеше да се случи, ако сигурността се превърнеше в проблем. Фрайдей се запита дали НГС не е била компрометирана от пакистански агенти. Или може би СГС го бяха накарали да изглежда сякаш „Черните котки“ са допуснали да бъдат шпионирани. Бюджетите тук бяха доста ограничени и съперничеството между агенциите беше много по-ясно изразено, отколкото в Съединените щати.
Фрайдей бавно се обърна. Около пазара имаше няколко дву– и триетажни сгради. Те обаче не биха могли да предложат удобни позиции на терористите. Ако им се беше наложило да задействат детонатора с дистанционно, пряката им видимост щеше да е блокирана от множеството каруци, окичени с флагчета, както и от сергиите с техните високи сенници и чадъри. Пушекът от гостилниците също щеше да замъглява погледите им. Освен това терористите щяха да имат проблеми с наемането на стаи. Беше изключително опасно да се оставят следи на хартия, както бяха постъпили терористите при плащането за микробуса, който бяха използвали при нападението над Световния търговски център в Ню Йорк. А само терористи аматьори биха платили в брой за стаята си. Това неизменно светваше червена лампичка в главата на хазяина и го караше да изтърчи право в полицията. Дори и най-алчният хазяин не искаше в сградата му да живее бомбаджия.
Освен това тук никой нямаше нужда да се крие. За един терорист би било твърде лесно да остане анонимен на този претъпкан пазар и ден след ден да оглежда целите, да поставя експлозивите, да наблюдава мястото. Но Фрайдей се чувстваше озадачен по отношение на едно нещо. Защо полицейският участък и храмът бяха избухнали по едно и също време, а автобусът се беше взривил няколко секунди по-късно? Съвсем очевидно беше, че атаките са свързани. Вероятно таймерите не бяха добре синхронизирани. Или може би имаше друга причина.