— Напрегната сутрин, а? — попита Худ.
— Не и преди някакъв лунатик да реши да прави фойерверки в Шринагар — отвърна Хърбърт.
Худ кимна.
— Не съм свършил с файловете. Но Рон Фрайдей очевидно е загрижен за всичко, свързано с „Черните котки“. А ти очевидно си загрижен за всичко, свързано с Рон Фрайдей.
Пол Худ не работеше отдавна в разузнавателната общност и имаше някои слаби страни. Едно от най-големите му предимства обаче бяха годините, прекарани в политиката и финансите, които го бяха научили да усеща интуитивно тревогите на своите подчинени, независимо по какъв повод.
— Нещо такова — призна Хърбърт.
— Разкажи ми за обажданията към този полицейски телефон — каза Худ, като продължаваше да чете.
— Последната комуникация от домашния към полевия телефон е постъпила секунда преди експлозията. Но Мат току-що ми съобщи, че регулярните импулси от полевия към домашния телефон са започнали веднага след това. В електронното разузнаване са необходими три неща, преди да направим възможна връзка с терористична атака: време, близко местоположение и вероятен източник. Сега разполагаме с тях.
— И вероятният източник е терористична група, която очевидно работи на територията на Шринагар — отбеляза Худ.
— Правилно — каза Хърбърт. — Току-що помолих Мат да се опита да събере повече сведения за продължаващите обаждания.
Худ кимна и продължи да чете.
— Проблемът, който имаш с Фрайдей, е малко рискован.
— Защо? — попита Хърбърт.
— Защото той е там по молба на индийското правителство.
— Както и Ударният отряд — изтъкна Хърбърт.
— Да, но индийците са работили с Фрайдей — каза Худ. — Ще дадат на Ударния отряд повече свобода, защото имат доверие на Фрайдей.
— Някъде тук се крие дълбока ирония — каза Хърбърт.
— Виж, разбирам откъде идват притесненията ти — обясни му Худ. — Фрайдей е работил за Фенуик. Фенуик предаде родината си. Но ние трябва да сме внимателни и да не приписваме вина само по асоциация.
— А какво ще кажеш за вина по криминални действия? — попита Хърбърт. — Каквото и да е правел Фрайдей в Баку, то отдавна е изтрито от досието му.
— Което предполага, че е работил за АНС — каза Худ. — Току-що помолих да наберат заместник-посланик Уилямсън в Баку. В нейното лично досие пише, че Фрайдей е работил при нея като асистент. Бил е изпратен от АНС, за да събере сведения за петролната ситуация. Няма причина да приемаме, че ЦРУ го е въвлякло в преследването на Харпунджията. А Джак Фенуик си играеше с огъня. Може и да не е казал на Фрайдей какво точно е правела АНС в Каспийско море.
— Или може Фенуик да го е изпратил там — не се отказваше Хърбърт. — Акредитивите на Фрайдей в петролния бизнес го правят идеалния вътрешен човек.
— Това ще трябва да го докажеш — каза Худ.
Хърбърт не хареса този отговор. Когато инстинктът му казваше нещо, той се вслушваше в него. Смяташе, че навикът на Худ да се прави на адвокат на дявола е една от най-големите му слабости. Все пак от гледна точка на отговорността Худ постъпваше правилно. Ето защо именно Худ ръководеше Оперативния център, а не Боб Хърбърт. Не можеха просто да отидат в Конгресния комитет и да им кажат, че отменят мисията или че имат притеснения относно ролята на Фрайдей, защото интуицията на Хърбърт сочи това.
Телефонът иззвъня. Обаждаше се Дороти Уилямсън. Худ пусна спикера. Докато представяше себе си и Хърбърт, той бързо набираше нещо на клавиатурата. После обясни, че са предприели съвместна операция с Рон Фрайдей и я помоли да сподели своите впечатления за агента.
— Беше много ефективен, добър адвокат и посредник. Със съжаление се разделих с него — изтъкна Уилямсън.
— А дали си взаимодействаше с двамата мъже от компанията, които бяха убити от терориста Харпунджията? — попита Худ.
— Да, господин Фрайдей прекарваше много време с господин Мур и господин Томас — отвърна Уилямсън.
— Разбирам — каза Худ.
Хърбърт се почувства реабилитиран. Взаимодействието на Фрайдей с двамата агенти трябва да е било описано в докладите му към АНС. Сега вече със сигурност знаеше, че досието му е обработвано.
— Господин Худ, за целите на протокола искам да изясня едно нещо — каза Уилямсън. — Агентиге на компанията не бяха убити от един нападател, а от двама.
Тази новина определено изненада Хърбърт.
— В болницата имаше двама убийци — продължи заместник-посланикът. — Единият беше убит. Другият успя да избяга. Полицейското управление в Баку още го издирва.
— Не знаех това — каза Худ. — Благодаря ви.
Инстинктът на Хърбърт заговори. Двамата агенти на ЦРУ бяха убити при посещение в болницата, където лежеше трети агент, отровен от Харпунджията. Плановете на Фенуик да инициира война в Каспийския залив зависеха от убийството на тримата мъже в болницата. Фенуик със сигурност е изискал информация от Фрайдей за действията на агентите на ЦРУ. И със същата сигурност получената информация е била изтрита от досието на Фрайдей. Но след като двамата агенти са били убити, Фрайдей най-вероятно е заподозрял нещо нередно. Оставало му е или да се довери на Уилямсън, или да си осигури по-добро алиби.