— Не съм сигурен — отвърна Назир.
— А щеше ли да ми кажеш, ако знаеше? — попита Фрайдей.
— Не съм сигурен — призна Назир.
— Защо разследването се провежда от СГС, а не от твоите хора?
Назир спря. Извади пакет цигари от джоба на ризата си и запали нова от фаса на старата. Погледна Фрайдей в бледата светлинка на запалената цигара.
— Не знам отговора на този въпрос — отвърна офицерът и продължи напред.
— Позволи ми да те насоча в една посока — каза Фрайдей. — СГС имат ли специални правомощия върху Шринагар и религиозните обекти?
— Не — отвърна Назир.
— Но техният персонал беше на местопрестъплението, а твоите хора не — повтори Фрайдей.
— Да — отвърна Назир.
Ситуацията започваше да става обезсърчаваща. Фрайдей спря на място. Сграбчи Назир за ръката. Офицерът не реагира.
— Преди да поема на север, за да рискувам живота си, искам да знам дали се е появил теч в твоята организация — изсъска Фрайдей.
— Че защо би си помислил такова нещо? — невъзмутимо попита Назир.
— Защото на мястото на взрива нямаше нито един командос от „Черните котки“ — каза Фрайдей. — Защо биха ви изолирали от разследването, ако не поради проблеми, свързани със сигурността.
— За да ни унижат например — предложи Назир. — И при вас има конфликти между разузнавателните служби. Взаимно подкопават работата си, въпреки че се стремят към една и съща цел.
Нямаше спор по този въпрос, помисли си Фрайдей. Самият той беше убил агент на ЦРУ, и то не много отдавна.
— Истината е, че от известно време СГС станаха изключително потайни по отношение на дейностите си и ние също станахме изключително потайни по отношение на нашите операции, включително и тази — продължи Назир. — И двете групи имат съюзници в Делхи и в крайна сметка цялата събрана информация влиза в системата, смила се и се използва.
— Като в кланица — отбеляза Фрайдей.
— Кланица! — възкликна Назир, а после одобрително кимна. — Това ми хареса. Това много ми хареса.
— Радвам се — отвърна Фрайдей. — А сега ми кажи неща, което аз ще харесам. Обясни ми например защо ще се бутаме в ръцете на разузнавателна агенция, която може би ще рискува живота ни, за да подсили собствените си позиции в Делхи?
— Дали мислиш, че ще стане? — попита Назир.
— Ами не знам — отвърна Фрайдей. — Опитай се да ме убедиш другояче.
— Знаеш ли изобщо нещичко за индуизма?
— Запознат съм с основните неща — каза Фрайдей. Нямаше и представа какво общо има това.
— А знаеш ли, че индуизъм не е думата, която използваме за нашата вяра. Тя е измислена от Западния свят.
— Не, не знаех това — призна Фрайдей.
— В Индия има безброй секти и касти и всяка от тях има свое собствено наименование и съвсем различни виждания за Ведите, свещения текст — каза Назир. — Най-големият ни проблем като нация е, че вкарахме нашия фракционизъм в правителството. Всеки защитава собствения си отдел, собствените си хора, сякаш това е негова лична вяра. Правим това, без въобще да се замислим по какъв начин действията ни ще се отразят на целия народ. Аз също нося вина. Моят „бог“, ако така го наречем, е онзи, който ще ми помогне да си свърша работата. Но той не е задължително онзи, който би извършил най-доброто за Индия. — Той дръпна от цигарата си. — Трагедията се състои във факта, че сега целият народ е заплашен от унищожение, а ние въпреки това не обединяваме усилията си. Нуждаем се от по-добро разузнаване на пакистанската ядрена заплаха. Не можем да отидем там и да съберем сами необходимата информация, защото рискуваме онова, което се опитваме да избегнем — размяната на ядрени удари. Само ти и екипът ти можете да ни помогнете. — Назир наблюдаваше Фрайдей през виещия се дим на цигарата. — Ако все още искаш да поемеш мисията, аз ще съм твоят контакт. Ще ви придружа дотам, докъдето мога, ще ви осигуря карти на района, пропуски и географско разузнаване. С министъра ще направим така, че никой да не се бърка във вашите действия. Той не познава хората, които идват от Вашингтон, но изпитва огромно уважение към теб. Счита те за член на „неговата каста“. Това е повече от чест. Това означава, че при бъдещи начинания можеш винаги да разчиташ на него. За него членовете на екипа му стоят преди всичко друго. Но ние трябва да подсигурим разузнавателните сведения, от които се нуждаем, за да сме сигурни, че екипът ще продължи с мисията. Американският отряд така или иначе ще го направи. Аз съм тук, за да се уверя, че ти все още искаш да отидеш с тях. Надявам се, че ще докладвам на министъра за положителния ти отговор.
Фрайдей не вярваше на никой, който твърдеше, че поставя ползата за мнозинството пред собственото си добруване. Министър, който провеждаше тайна операция с „Черните котки“, искаше да заздрави връзките си в разузнавателната общност и да си изгради собствена силова база. Днес шпионираше Пакистан, утре може би щеше да шпионира СГС или министър-председателя.