Но точно в момента онова, което най-много тревожеше Роджърс, нямаше нищо общо с Фрайдей. Беше свързано с експлозията в Шринагар. И по-специално с онова последно обаждане от домашния към полевия телефон.
Много нации използваха клетъчните телефони като част от рутинното събиране на разузнавателни сведения и опити за шпионаж. Не само наблюдаваха телефонните разговори, но и използваха самия хардуеър. Електронното устройство на един телефон не предизвикваше тревога сред летищната охрана; повечето правителствени служители, военни и бизнесмени притежаваха такъв; и в него вече се съдържаха повечето жички и микрочипове, необходими за един саботьор. Освен това клетъчните телефони бяха изключително удобни за извършване на убийства. Беше необходимо минимално количество експлозив С-4, поставен сред чарковете на клетъчния телефон и задействан чрез отговаряне на входящо повикване, за да отнесе половината глава на набелязана жертва.
Но Роджърс особено ясно си спомняше един инцидент в бившата португалска провинция Тимор, който много напомняше на настоящата ситуация. Беше прочел за него през 1999 г. в австралийски военен бюлетин. По това време се намираше на остров Мелвил, където наблюдаваше военноморските маневри в Тиморско море. Настъпващите индонезийски военни сили раздали клетъчни телефони на бедното население на Източен Тимор като привиден жест на добра воля. На цивилните било разрешено да използват индонезийския военен оператор по мобилни комуникации, за да провеждат разговорите си. Телефоните обаче не били само телефони, а двупосочни радиостанции. Хората, които имали достъп до групи, лоялни на осъдения лидер Ксанана Гусмао, се превръщали в неволни шпиони и подслушвали планирането на националистични акции. От любопитство Роджърс попита един от колегите си в австралийския Отдел за защитни стратегии и разузнаване дали индонезийците са го измислили сами. Отговорът беше отрицателен. Технологията била московска. А както Роджърс добре знаеше, руснаците бяха мащабни снабдители на индийски технологии.
Важното за Роджърс се коренеше във факта, че радиофункцията беше активирана чрез сигнали, изпращани от индонезийския аванпост във втория по големина град в Източен Тимор. Сигналите бяха изпращани, след като обажданията индикираха, че определен човек се намира в стратегическа позиция.
В тази връзка Роджърс се питаше дали домашният телефон не беше сигнализирал полевия телефон да детонира вторите експлозии. Времето на обаждането беше твърде близко, за да е съвпадение. А продължителността на сигнала и регулярните интервали предполагаха, че терористите са следени.
По дяволите, не само предполага, а направо го сочи, каза си Роджърс. И колкото повече мислеше за това, толкова по-ясно осъзнаваше, че се очертаваше една доста гадна ситуация, с която трябваше да се оправят. Елитният „Институт по технологии“ на Пентагона, наречен с безобидното име „Отдел за теоретични реализации“, определяше този процес като „предварителни изчисления“. Роджърс от край време беше добър в това още когато Пентагонът наричаше този начин на мислене „ефектът на доминото“.
Трябваше да поговори с Хърбърт за това.
Роджърс извика Иши Хонда. Специалистът по комуникации лежеше на самолетната писта, но веднага скочи и дотича, понесъл сателитния телефон. Роджърс му благодари, а после клекна до устройството и набра номера на Боб Хърбърт. Сложи си слушалките, защото ревът на кацащите и излитащите самолети заглушаваше всеки друг шум.
Хърбърт вдигна още на първото позвъняване.
— Боб, обажда се Майк Роджърс — каза генералът.
— Радвам се да те чуя. На Ал ли се намирате? — попита Хърбърт.
— Току-що кацнахме — каза Роджърс. — Слушай, Боб. Мислех си за последните данни, които ми изпрати. Имам чувството, че атентаторите в Шринагар са били наблюдавани, най-вероятно от вътрешен човек.
— И аз имам същото чувство — призна Хърбърт. — Особено след като успяхме да определим откъде идват обажданията от полевия до домашния телефон. Водят началото си от една ферма в Каргил. Вече уведомихме СГС. Те изпратиха един местен полицай да провери мястото. Фермерът отказва да говори, а внучката му е изчезнала. Рон и човекът от СГС ще отидат там утре сутринта, за да опитат да изкопчат нещо от него.
— Това не ми звучи никак добре — каза Роджърс.
— Така е. А има и още. Дъщерята на фермера и съпругът й са били дейци от съпротивата, които са загинали в битка срещу пакистанската инвазия.