— Значи фермерът със сигурност има причина да участва в конспирация срещу Милиция за свободен Кашмир — отбеляза Роджърс.
— Да, на теория — отвърна Хърбърт. — Сега се опитваме да разберем дали изобщо е имало конспирация и дали тя би могла да включва по някакъв начин местния полицейски участък, където се намира домашният телефон. Мат Стол успя да проникне в досиетата на тамошния персонал и сега екипът ми преглежда личните данни на всеки един офицер. Искаме да видим дали някой от тях има връзки с антитерористични групировки.
— Боб, осъзнаваш ли, че ако откриеш връзка между полицията и пакистанските терористи, ще трябва да се оправяме с безпрецедентен международен случай?
— Е, чак пък толкова — отвърна Хърбърт. — Само защото може би са знаели за атаката и са решили да не я предотвратят…
— Мисля, че става въпрос за нещо много по-голямо — каза Роджърс. — Имало е три отделни експлозии. Само една от тях е в съответствие с изградените методи на Милиция за свободен Кашмир и това е взривяването на полицейския участък.
— А, чакай малко — възкликна Хърбърт. — Това е чудовищно обвинение. Нима искаш да кажеш, че полицията сама е планирала тази акция? Че индийците са нападнали собствения си храм…
— Така че да съвпадне с атаката на МСК — довърши Роджърс.
— Но подобна операция би трябвало да включва много повече от полицията в Кашмир — изтъкна Хърбърт. — Особено ако проследяват и се опитват да заловят групата, какъвто очевидно е случаят.
— Знам — отвърна Роджърс. — Възможно ли е да са получили помощ? От някой, който е въвлечен в случая доста повече от обикновено?
— Специалните гранични сили.
— Защо не? Може би това е причината, поради която отцепиха пазара и не позволиха на „Черните котки“ да се намесят.
Хърбърт се замисли.
— Възможно е — съгласи се той. — Но също така е възможно да прибързваме със заключенията.
— По-добре така, отколкото да изоставаме — изтъкна Роджърс.
— Е, добре, предавам се — каза Хърбърт. — Виж, нека да видим какво ще открият Фрайдей и партньорът му утре сутринта. Ще информирам Пол за развитието на нещата и ще те уведомя веднага щом разполагаме с още нещо.
— Дадено — каза Роджърс. — Но след като така или иначе избързваме, нека направим още една крачка напред.
— Добре — колебливо каза Хърбърт.
— Ударният отряд отива в Пакистан, за да търси ядрени оръжия. Но какво ще стане, ако не открием много такива или дори никакви? Да предположим, че индийското правителство е подбудило нападението в Шринагар само за да предизвика населението и да започне война. Която Пакистан няма как да спечели.
— Смяташ, че ще отговорят с ядрен удар? — изуми се Хърбърт.
— Защо не? — отвърна Роджърс.
— Светът няма да го позволи! — възкликна Хърбърт.
— И какво ще направи светът? Ще започне война срещу Индия? Ще засипе с бомби Делхи? Или ще наложи санкции? Какви? И до какво ще доведат те? Какво ще стане, ако стотици хиляди индийци започнат да измират от глад? Боб, тук не говорим за Ирак или Северна Корея. Говорим за един милиард души и четвъртата най-могъща военна сила на света. Говорим за почти един милиард индуси, които се страхуват да не станат жертви в една мюсюлманска свещена война.
— Майк, няма нация на света, която ще одобри ядрен удар срещу Пакистан — каза Хърбърт.
— Въпросът не е в одобрението. Въпросът е как ще отвърнем, ако се случи. Какво бихме могли да сторим сами?
— Сами?
— Малко или много — каза Роджърс. — Обзалагам се, че Москва и Пекин няма да се заоплакват твърде бурно. Ако Индия удари Пакистан с ядрени ракети, Москва ще е с развързани ръце да нападне която си република поиска с ограничена по мащаб ядрена атака. Край на дългите войни в Афганистан и Чечения. А Китай също няма да протестира, защото ще разполага с прецедент да нападне Тайван.
— Това няма да се случи — каза Хърбърт. — Това е лудост.
— Не, това е оцеляване — отвърна Роджърс. — Израел разполага с изработен план за ядрени удари в случай на обединена арабска атака. И ще използват ресурсите си, много добре знаеш. Ами ако Индия също има подобен план? И то със същата изключително силна оправдателна причина. Религиозно гонение.
Хърбърт не отвърна.
— Боб, искам само да кажа, че понякога малките събития водят до големи катаклизми и това не е никак хубаво.
— Да, никак не е хубаво — съгласи се Хърбърт. — Но все още мисля, че преиграваме. Ще се свържа с теб веднага щом науча нещо ново. Междувременно имам едно предложение.
— И какво е то? — попита Роджърс.
— Вземи си поспи по време на полета до Индия — каза Хърбърт. — По всичко личи, че ще имаш нужда от този сън.