Выбрать главу

— Аз се грижех за тях сутрин, а Нанда, внучката ми — следобед.

— Пакистанците придружаваха ли ви? — попита Назир.

— Да.

— Как продавахте яйцата на пазара? — попита Фрайдей.

— Пакистанците ги караха с каруцата.

Това обясняваше как терористите бяха прекарали експлозивите в Шринагар, без да бъдат забелязани. Но не обясняваше сигнала на полевия телефон, който беше дошъл оттук.

— Вие или внучката ви притежавате ли клетъчни телефони, господин Кумар? — попита Фрайдей.

Апу отново поклати глава.

— Тя какво правеше в свободното си време? — продължи с разпита Фрайдей.

— Четеше и пишеше поезия.

— Винаги ли е писала поезия? — попита Фрайдей.

Апу отвърна, че не е. Фрайдей усети, че напипва нещо.

— Разполагате ли с някои от стиховете? — попита той.

— Да, в стаята са — каза Апу. — Тя обикновено ги рецитираше, докато работеше из къщата.

Фрайдей определено беше напипал нещо. С капитан Назир си размениха погледи. Поискаха да видят стихотворенията.

Апу ги въведе в двуетажната постройка. Фрайдей беше нащрек. Вътре нямаше никого, нито пък имаше къде да се скрие човек. Цялата мебелировка се състоеше от няколко стола и една маса. Мястото миришеше на пепел и мускус. Първата миризма се носеше от печката на дърва, на която готвеха храната си. Мускусът, както Фрайдей подозираше, явно беше следа от гостите им.

Апу ги заведе в спалнята. Извади купчина листа от чекмеджето на нощното шкафче и ги подаде на капитан Назир. Стихотворенията бяха кратки и написани с молив. В тях се говореше за всичко — от цветя до дъжд и облаци. Назир прочете най-старото.

Валя пет дни и цъфнаха цветя, останаха така земята да красят, с каручката отивам на пазара аз, за да продам от тях на всички вас.

— Не звучи особено задълбочено — каза Назир.

Фрайдей не направи коментар. Той не беше сигурен в това.

Капитанът прегледа останалите. Всичките имаха структурата на типична детска песничка.

— Върни се на първото — каза Фрайдей.

Назир отново прехвърли купчината листи.

— Господин Кумар, вие казахте, че Нанда е рецитирала стиховете, докато е чистела, така ли? — попита Фрайдей.

— Да.

— Тя политически активист ли е?

— Тя е открита патриотка, която беше отдадена на родителите си — каза Апу. — Дъщеря ми и зет ми бяха убити от пакистанците.

— Ясно — каза Фрайдей.

— Не разбирам — намеси се капитан Назир.

Фрайдей помоли Апу да остане в спалнята и после поведе Назир навън.

— Капитане, имало е петима пакистанци — обясни му Фрайдей. — Жената споменава цифрата пет в първия ред на стихотворението си. Пакистанците са останали тук — и тази дума се споменава. После казва нещо за каруцата си и за това, че ходят на пазара. Пакистанците са продавали яйцата им. Да предположим, че някой й е дал клетъчен телефон. Да предположим, че линията е била отворена и наблюдавана двадесет и четири часа на ден. Ти заяви, че стиховете не са особено задълбочени. Но аз не съм съгласен.

— Може да е наблягала на някои думи, които са носили информацията — каза Назир.

— Правилно. СГС нали поддържа група доброволци сред цивилното население? Мрежа на цивилните агенти?

— Да.

— Как работи тази система? — попита Фрайдей.

— Набират се агенти от по-чувствителни региони или бизнес зони. Те биват редовно посещавани на работното си място или у дома — каза капитан Назир. — Докладват за необичайни действия или предоставят друга информация, която са събрали.

— А ако някой от агентите пропусне уговорена среща? — попита Фрайдей. — Ако Нанда е трябвало да се появи на пазара, а не го е направила?

Назир кимна.

— Разбирам какво имаш предвид — каза той. — СГС сигурно са тръгнали да я търсят.

— Именно — каза Фрайдей. — Да предположим, че В определен момент Нанда е била вербувана от СГС. Може би по времето, когато пакистанците бяха окупирали Каргил, а може и след това. После някой се е появил на пазара с нейната каруца и свръзката й от СГС е разбрала, че нещо не е наред. Може би са успели да оставят клетъчен телефон в хамбара, където тя със сигурност е щяла да го намери.

— Да, мозайката започва да се нарежда — каза Назир. — СГС финансират жената. Тя ги захранва с информация за терористичната група и те решават да им позволят да извършат атаката си над полицейския участък. В същото време СГС увеличава значително мащабите на удара, така че пакистанците да поемат отговорността за нападение над религиозни обекти. След това СГС отцепва района и прочиства всички доказателства, които биха могли да ги свържат с другите две експлозии.