— Но работата не е напълно свършена — вметна Фрайдей. — Терористите осъзнават, че са били натопени, и вероятно се опитват да се доберат до Пакистан. Вземат Нанда със себе си в случай, че им потрябва заложник.
— Или по-скоро свидетел — изтъкна Назир. — Терористите поеха отговорност за експлозията вероятно преди да разберат какъв е мащабът на пораженията. Нанда знае, че не са виновни за взривяването на храма. Те се нуждаят от нея, за да го каже.
— Добър довод — каза Фрайдей. — Междувременно, ако телефонът е още в нея, тя може би сигнализира на СГС къде да ги открият.
За момент Назир замълча.
— Ако е вярно, вероятно още не са заловили терористите — каза той. — Щях да чуя за това. Което означава, че ние трябва да се доберем до тях първи. Ако СГС екзекутират терористите, преди те бъдат чути, един милиард индуси ще се настроят срещу Пакистан. Ще има война и то война с всички средства, свещена война с пламъци от ноздрите на Шива.
— Шива Разрушителя — каза Фрайдей. — Ядрена война.
— Провокирана от СГС и техните радикални привърженици в кабинета и военните, преди Пакистан да има готовност да отвърне на удара — каза Назир.
Фрайдей се втурна към хеликоптера.
— Ще се свържа с Оперативния център, за да видя дали не знаят повече, отколкото казват — провикна се той. — По-добре вземи господин Кумар и го доведи в хеликоптера. Може да имаме нужда от някого, който да убеди Нанда, че се намира от погрешната страна на нещата.
Докато тичаше през нивата, Фрайдей осъзна още нещо. И то го накара да изпита задоволство, дори малко гордост.
Капитан Назир не беше чак толкова умен, както претендираше в странноприемницата.
20.
Вашингтон
Сряда, 20:17
През по-голямата част от историята си сенчестата Национална разузнавателна служба беше най-малко познатата агенция. Причината за нейното създаване стана свалянето на самолета U-2 на Гари Пауърс по време на шпионски полет над Съветския съюз през месец май същата година. Веднага след инцидента президентът Айзенхауер нареди на секретаря по отбраната Томас Гейтс да състави експертна група, която да провери приложимостта на сателити в предприемането на фотографски шпионаж. Това щеше да намали вероятността Съединените щати да пострадат от ново унижение след аферата с Пауърс.
От самото начало между Белия дом, военновъздушните сили, Министерството на отбраната и ЦРУ се разрази яростен дебат за това кой трябва да ръководи агенцията. До създаването на НРС на 25 август 1960 г. съгласие беше постигнато: военновъздушните сили щяха да предоставят установките за изстрелване на шпионските сателити, Министерството на отбраната щеше да разработи технологиите за шпионаж от космоса, а ЦРУ щеше да интерпретира получените сведения. За съжаление конфликтите не закъсняха. Спорове възникваха не само около бюджета и работния персонал, но и около разузнавателните нужди на различни военни и цивилни агенции. През следващите пет години отношенията между Пентагона и ЦРУ станаха толкова обтегнати, че те действително се саботираха един друг в достъпа до данни, получени от развиващата се сателитна мрежа. През 1965 г. секретарят по отбраната внесе предложение времето и ресурсите да бъдат управлявани от тричленен изпълнителен комитет. Този ИЗПЪЛКОМ се състоеше от директора на ЦРУ, помощник-секретаря по отбраната и съветника на президента по научните въпроси и се отчиташе пред секретаря по отбраната, въпреки че той не можеше да отхвърля взети от комитета решения. Новите спогодби облекчиха борбата за сателитно време, но не помогнаха за намаляване на яростното съперничество между различните групи за така наречения „разузнавателен продукт“. В крайна сметка НРС трябваше да получава все по-голяма автономия в определяне разпределението на ресурсите.
През по-голямата част от историята си операциите на НРС бяха разпръснати по цялата територия на САЩ. Координацията на управлението се осъществяваше във Военновъздушната служба за космически системи към Пентагона. Технологичният аспект на работата се извършваше във Военновъздушното поделение за космически и ракетни системи към военновъздушната база в Лос Анджелис, Калифорния. Разузнавателните проучвания се провеждаха в „Клона по развитие и инженерство“ на ЦРУ, който се намираше в Рестън, щата Вирджиния. Орбиталният контрол на НРС първоначално се извършваше от техниците във военновъздушната база „Онизука“ в Сънивейл, Калифорния, но след известно време беше прехвърлен към военновъздушната станция „Фалкън“ в Колорадо. Сигналното разузнаване, за разлика от фотографското наблюдение, се осъществяваше от Националната гвардия към „Програма в подкрепа на отбраната“, прилагана в база „Бъкли Еър“, Аврора, Колорадо. Военноморските дейности на НРС бяха концентрирани основно върху технологичен ъпгрейд и подобряване на съществуващия софтуер и хардуер. Тези задължения се поделяха между две конкуриращи се морски формирования: Команден център по космически и морски военни системи в Кристъл Сити, Вирджиния, и Дирекцията по космически технологии към военноморската лаборатория за проучвания отвъд река Потомак, разположена отвъд река Потомак, в строго секретната сграда А59.