Но Фрайдей не беше прекарал много време сам. Той идваше от пост в посолството. А това предполагаше нещо съвсем различно. Това говореше на Хърбърт, че Фрайдей е независим шпионин. В шпионската игра той беше еквивалентен на лошото ченге, на някой, който работи само за себе си. А щом се налагаше Ударният отряд да работи с Рон Фрайдей, Хърбърт беше длъжен да предупреди Майк Роджърс да го наблюдава много, много внимателно.
— Боб? — чу се гласът на Вийнс по спикера. — Още ли си там?
— Тук съм — каза Хърбърт. После помоли Люис и Фрайдей да го изчакат на линията.
— Гледаш ли монитора? — попита Вийнс.
— Да.
— Значи го виждаш? — отново попита Вийнс.
— Да.
На снега имаше отпечатъци от стъпки. И бяха оставени през същата нощ. Слънцето не бе имало време да ги стопи. Терористичната група със сигурност беше напуснала пещерата и се беше запътила на север към Пакистан. За съжаление от бъркотията стъпки не можеше да се прецени броят на хората.
— Отлична работа, Стивън — каза Хърбърт и запамети образа при другите в компютъра си. — Имаше ли време да ги проследиш?
— Бих могъл да ги проследя за малко, но това няма да ти помогне — каза Вийнс. — Вече направих преглед на района. Ще загубим следите след върха на около четвърт километър северозападно. След това ще трябва да претърсваме цялата планина.
— Разбирам — каза Хърбърт. Е, нека поне се уверим, че са преминали върха. И виж дали не можем да добием някаква представа колко души са били и какво са носели.
— Предполагам, че не са имали много багаж — каза Вийнс. — Снежната покривка е три инча, а отпечатъците са дълбоки два. Това е обичайната дълбочина за един седемдесет и пет килограмов човек. Пък и не мога да си представя, че ще носят нещо повече освен въжета и алпинистки куки из подобен стръмен район.
— Вероятно си прав — каза Хърбърт.
— Но ще се опитам да разбера колко души са в групата — добави Вийнс.
— Благодаря ти, Стивън.
— Няма защо, приятелю — отвърна Вийнс.
Хърбърт изключи спикера и се върна към разговора с Ханк Люис и Рон Фрайдей.
— Господа, вече е потвърдено, че групата се придвижва на север — каза той. — Предлагам да отложим политическите дебати и да се концентрираме върху разрешаване на кризата. Ще говоря с Пол. Да видим дали ще пожелае да се замесим във всичко това, или дали ще нареди да прекратим изцяло мисията на Ударния отряд и да прехвърлим проблема към Държавния департамент. Ханк, предлагам ви с господин Фрайдей да обсъдите ситуацията и да решите в какво искате да се състои вашето участие. Независимо дали ще се придържаме към първоначалната мисия или ще изработим нов план, положението там може да стане доста неприятно.
— Освен това трябва да обсъдим какво ще кажем на президента и на Конгресния комитет — добави Люис.
— Имам предложение за това — отговори Хърбърт. — Ако прикрепиш господин Фрайдей като наемник към Ударния отряд, АНС няма да има отговорност към вземането на това решение.
— Това е неприемливо — каза Люис. — Нов съм на поста си, но не съм новак. Информирай ме за мнението на Пол и аз ще направя обаждането от наше име.
— Съгласен — каза Хърбърт. Усмихна се. Уважаваше хората, които не прехвърлят трудните топки в полето на другите.
— Рон — каза Люис. — Искам да говориш с фермера и с капитан Назир. Виж дали ще приемат нашата идея за евентуално залавяне на групата. Съгласен съм с Боб. Господин Кумар може да ни е изключително полезен, ако успеем да открием внучката му.
— Ще го направя — отвърна Фрайдей.
— Чудесно — каза Хърбърт. — Ханк, с теб ще поговорим отново, след като обсъдя ситуацията с Пол и генерал Роджърс. Господин Фрайдей… много благодаря за помощта ти.
Фрайдей не отвърна.
Хърбърт затвори телефона. Самата мисъл за Рон Фрайдей го караше да псува наум, но после я изхвърли от главата си — поне засега. Имаше по-важни неща, за които да мисли.
Обади се и поиска среща с Пол Худ. Веднага.
23.
Каргил, Кашмир
Четвъртък, 07:43
Преди да слезе от хеликоптера, Рон Фрайдей отвори малкото отделение между седалките. Там откри стар сборник карти. Летателният курс на хеликоптера се диктуваше от компютърно генерирани карти. Анимираните пейзажи и разграфяващата решетка се виждаха на монитор, поставен точно над главния летателен екран. Под монитора имаше клавиатура, с помощта на която се въвеждаха координатите. Фрайдей откъсна страниците с необходимите му карти и ги напъха в джоба на непромокаемото си яке.