Затова, разбира се, Худ направи отчаяната грешка да спи с Ан. Това повиши напрежението — тя чувстваше, че са станали още по-близки, той чувстваше още по-голяма вина. Той не искаше отново да се любят. Поне не и преди да се разведе. Ан каза, че го разбира, но все още го приемаше като лично отхвърляне. Това се беше отразило на професионалните им взаимоотношения. Сега тя беше хладна с него насаме и разгорещена на публични места.
Как се беше случило така, че преуспелият в няколко професии на сравнително млада възраст Пол Худ беше успял да обърка собствения си живот и този на хората около себе си? Как, по дяволите, се беше случило това?
Худ наистина не искаше да вижда Ан тази вечер. Но не можеше да каже на Бъгс да не я пуска. Тя може би се досещаше за чувствата му, но въпреки това той не искаше да я наскърбява в лицето.
По ирония на съдбата, точно в момента Худ отрязваше Ан и целия й отдел от структурата на Оперативния център.
Худ не се изненада, че Хърбърт работи до толкова късен час. Шефът на разузнаването предпочиташе работата пред светския живот. Може би не беше съвсем политически коректно, но това си беше истинският Хърбърт, според когото да влезеш в главата на един шпионин беше много по-голямо предизвикателство, отколкото да влезеш в гащите на една жена. Освен това удовлетворението е по-голямо, настояваше Хърбърт. Накрая шпионинът или умираше, или попадаше зад решетките, или правата му бяха отнемани. Това беше урок, който Худ отдавна трябваше да научи от приятеля си.
Затова Худ се зарадва, когато Хърбърт дойде при него. Изпитваше нужда от криза, с която да се справи; криза, която не си беше създал сам. Развитието на събитията, за което Боб го информира, не беше отклонението, на което се беше надявал. Но пък перспективата за ядрена война между Индия и Пакистан действително пропъди всички други мисли от главата му.
Хърбърт набързо му разказа за проведените разговори с Майк Роджърс и Рон Фрайдей. Когато Хърбърт приключи, Худ се почувства преизпълнен с енергия. Собствените му проблеми не се бяха изпарили. Но поне част от него вече не искаше да се крие. Онази част, която беше поела отговорността за живота на други хора.
— Ситуацията е крайно неприятна — каза Худ.
— Несъмнено — съгласи се Хърбърт. — Какво ти диктува инстинктът?
— Да осведомя президента за случващото се и да прехвърля топката изцяло в негови ръце — отвърна Худ.
Хърбърт погледна шефа си за секунда.
— Улавям едно „но“ в гласа ти — каза той.
— Всъщност в гласа ми се крият три „но“ — каза Худ. — Първо, засега само предполагаме какво се случва. Наистина предположенията са основателни, но все още нямаме доказателства. Второ, нека приемем, че сведенията ти са верни. Че има заговор да се започне война. Ако уведомим президента, той ще каже на Държавния департамент. А каже ли на Държавния департамент, значи целият свят ще разбере чрез всевъзможни вътрешни течове, къртици или електронно разузнаване. Това може да изплаши заговорниците и те да се откажат, но може и да ускори плановете им.
— Съгласен съм — каза Хърбърт. — СГС ще имат проблеми с несигурността вместо със сигурността. Типично, когато криеш информация от собствения си народ.
— Именно — вметна Худ.
— Добре. А какво е третото „но“? — попита Хърбърт.
— Фактът, че може би ще докажем съществуването на план за ядрена атака. Ако Съединените щати го разобличат, това ще му даде още по-силен тласък.
— Не разбирам — сви рамене Хърбърт.
— По отношение на военна подкрепа и разузнавателно асистиране Индия винаги е клоняла към Русия — обясни Худ. — Цяло поколение индийци считат САЩ за опозиция. Представи си, че разобличим патриотичен план. Смяташ ли, че това ще накара индийците да го прекратят?
— Ако включва и размяна на ядрени удари, да — каза Хърбърт. — Русия ще застане на наша страна. Както и Китай.
— Не съм сигурен, че съм съгласен с теб — отвърна Худ. — Русия е изправена срещу ислямска заплаха, надвиснала над няколко от границите й. Оперативният център току-що потуши криза, причинена от страховете на Русия от достъпа на Иран до каспийския нефт. Москва обяви война на муджахидините в Афганистан. Те се страхуват от агресивни, подривни действия в собствените си градове, в съюзническите републики. Не можем да сме сигурни, че ще подкрепят една мюсюлманска нация и ще застанат срещу стария си приятел Индия. Що се отнася до Китай, те отчаяно се оглеждат за съюзници, за да нападнат Тайван. Представи си, че Индия им осигури необходимия съюзник в замяна на тяхната подкрепа.