Хърбърт бавно поклати глава.
— Пол, отдавна съм част от тази игра. Виждал съм видеозаписи, на които Саддам използва отровен газ и огнестрелно оръжие срещу собствените си хора. Присъствал съм на екзекуция в Китай, където петима мъже бяха застреляни в главата, защото са изразявали недоволство срещу политическата система. Но не мога да повярвам, че нормални хора биха сключили сделка за ядрени удари, които ще убият милиони невинни.
— Защо не? — попита Худ.
— Защото една размяна на ядрени ракети ще вдигне преградата пред всички човешки конфликти — настоя Хърбърт. — Ще означава, че вече всичко е позволено. Никой няма да спечели от това.
— Наистина, така е — призна Худ.
— Аз все още вярвам, че най-вероятно става дума за радикална група индийски правителствени чиновници, които искат да изпържат Пакистан — каза Хърбърт.
— В такъв случай, независимо дали са валидни или не, моите три притеснения сочат едно и също нещо — каза Худ.
— Имаме нужда от повече разузнавателни сведения, преди да отидем при президента.
— Именно. Има ли някакъв начин да ги получим по електронен път или чрез източници в правителството?
— Би било възможно, стига да разполагахме с време — каза Хърбърт. — Но пакистанската група вече бяга из планините, оставила зад себе си мъртви членове на СГС. Индийците няма да чакат дълго.
— Нещо появили се по ДД-1? — попита Худ.
ДД-1 „Национал“ беше най-гледаният канал на Дурдаршан — индийската национална телевизионна мрежа. Разпространителят беше тясно свързан с Прасар Бхарати от радио „Индия“, което се управляваше и поддържаше от Министерството на информацията и информационното разпространение.
— Един от хората на Мат записва новинарските емисии — отвърна Хърбърт. — Скоро ще ми даде оценка за настроенията на хората и за това до каква степен медиите наливат масло в огъня.
— Не можем ли да проникнем в някой от сателитите им? — попита Худ.
Хърбърт се ухили.
— Те използват пет сателита — ИНСАТ-2Е, 2ДТ, 2Б, ПАС-4 и „Тайком“. Можем да ги съсипем всичките, ако се наложи.
— Чудесно — каза Худ. После се вгледа в Хърбърт.
— Ти настояваш Ударният отряд да се включи в акцията и да залови пакистанците, нали?
— По дяволите — възкликна Хърбърт. — Не си мисли, че искам да пусна Майк и хората му из Хималаите по някаква прищявка…
— Знам, че не е така — увери го Худ.
— Но ми се струва, че не разполагаме с други опции, Пол — продължи Хърбърт. — Независимо какво си мислим, че са извършили пакистанците, те трябва да оцелеят, за да разкажат на света какво не са извършили.
— А какво щяхме да правим, ако Ударният отряд не беше на път към региона? — попита Худ.
Хърбърт се замисли за момент, а после сви рамене.
— Онова, което направихме в Корея, Русия, Испания. Щяхме да ги изпратим.
Худ замислено кимна.
— Вероятно точно това щяхме да направим — съгласи се той. — Обсъди ли го с Майк?
— Не и толкова многословно — отвърна Хърбърт. — Но пък му казах да се наспи по време на полета от Алкънбъри до Чушул. За всеки случай.
— Колко време ще отнеме тази отсечка от пътуването? — попита Худ.
Хърбърт погледна часовника си.
— Остават им още около шест часа. Малко повече от четири с добър попътен вятър и не повече от няколко минути престой в Турция.
Худ кликна върху списъка с дежурните и отвори файла.
— Мат още е тук — каза той.
— Преглежда сателитните снимки заедно със Стивън Вийнс — съобщи му Хърбърт. — Не е напускал бюрото си, откакто всичко това започна.
— Така и трябва — каза Худ. — Необходим ни е, за да работи над електронните разузнавателни данни за региона.
— Ще помоля Глория Голд също да ги разгледа — предложи Хърбърт.
Голд беше нощният директор по техническите въпроси. Беше квалифицирана в управлението на технически операции, въпреки че не притежаваше опита на Стол в анализирането на данни.
— Най-добре да включим и Лоуъл, и Лиз Гордън — каза Худ.
Лоуъл Кофи беше експертът на Оперативния център по международно право.