— Бог да те благослови, полковник Огъст — високо заяви Хърбърт, вперил поглед в Кофи, който седеше от другия край на масата.
— Благодаря, Боб — каза Огъст. — Господин Кофи? Ако това ще помогне, винаги можем да изиграем пакистанците.
— Какво имаш предвид, полковник? — попита Кофи.
— Можем да ги спуснем в Пакистан и после да изчезнем, използвайки залеза, преди те да са успели да ни благодарят или да ни идентифицират — обясни Огъст.
Хърбърт се усмихна. Худ също го направи, само че вътрешно. Лицето му беше смразено от сериозността на решението, което трябваше да вземе.
— Ще поговорим за това по-късно — каза Худ. — Полковник, искам да ти благодаря.
— За какво? За това, че си върша работата ли?
— За твоя ентусиазъм и кураж — каза Худ. — Те повдигат духа на всички ни.
— Благодаря, сър — каза Огъст.
— А сега си почини малко — нареди му Худ. После затвори телефона и огледа седящите край масата. — Боб, искам да се увериш, че някой от НРС наблюдава пакистанската граница. Ако наистина изпратят хеликоптер да търси групата, трябва да предупредим Ударния отряд навреме. Не искам да бъдат взети за вражеска сила.
Хърбърт кимна.
— Лоуъл, потърси ми някакво законово основание за всичко това — продължи Худ.
Адвокатът поклати глава.
— Няма да намеря — каза той. — Поне не и такова, което би издържало в международния трибунал.
— Не ми трябва нещо, което да работи в съда — уточни Худ. — Нуждая се единствено от причина да попреча на екстрадирането на Ударния отряд, ако се стигне до това.
— Като например, че са били на милосърдна мисия — каза Кофи.
— Аха — намеси се Хърбърт. — Обзалагам се, че ще открием някакви умиротворителни глупости на ООН, които ще ни свършат работа.
— Без да информираме самите Обединени нации? — попита Кофи.
— Знаеш ли, Лоуъл, Боб може да е напипал нещо — каза Худ. — Генералният секретар на ООН разполага с извънредни попечителски пълномощия, които й позволяват да обяви, че даден регион се намира „в риск“ в случай на очевидна и мащабна военна заплаха. Това й дава правото да изпрати в региона екип от Съвета за сигурност, за да разследват ситуацията.
— Нещо не мога да разбера това как точно ще ни помогне — настоя Кофи.
— Този екип не е задължително да се състои от постоянния персонал на Съвета за сигурност — обясни Худ. — Могат да бъдат просто агенти от страни-членки на Съвета за сигурност.
— Може би — продължи да се колебае Кофи. — Но никой няма да приеме присъствието на екип, който се състои само от американци.
— Но той няма да е само от американци — каза Худ. — Индия също е член на Съвета за сигурност. А там има и индийци.
— Капитан Назир и Нанда Кумар — заяви Хърбърт. — Собствени сънародници на генералния секретар на ООН.
— Именно — отвърна Худ. — Нанда Кумар може да е от вражеския лагер, но поне ще присъства там.
— Може би ще се наложи да въведем генералния секретар Чатърджи в ситуацията, когато Ударният отряд се приземи — продължи Худ. — Тогава ще й кажем всичко, което знаем.
— А ако тя откаже да приложи попечителските си пълномощия? — попита Кофи.
— Няма да го направи — каза Худ.
— И защо си толкова сигурен? — отново попита Кофи.
— Защото все още разполагам с пресцентър — отвърна Худ. — И ще се погрижа всеки вестник на земята да разбере, че генералният секретар Чатърджи не си е мръднала пръста, докато Индия е подготвяла ядрен удар над Пакистан. Тогава ще видим за чия кръв ще жадува светът. За нейната или за тази на Ударния отряд.
— Не бих заложил на този план — предупреди Кофи.
— Дай ми друга опция — парира го Худ.
Кофи и Хърбърт се съгласиха да прегледат устава на Обединените нации и да информират Худ. Худ се съгласи да изчака, преди да се свърже с Чатърджи. Хърбърт си тръгна, за да провери разузнавателните доклади. В стаята останаха само Худ и Лиз. Беше опряла длани на масата и беше вперила поглед в тях.
— Някакъв проблем ли има, Лиз? — попита Худ.
Тя го погледна.
— Знам, че си имал пререкания с Мала Чатърджи.
— Вярно е — отвърна Худ. — Но сега в плановете ми не влизат такива, нито пък искам да я злепоставя по някакъв начин. Интересува ме само как да защитя Ударния отряд.
— Не исках да кажа това — продължи Лиз. — Карал си се с Чатърджи, карал си се с Шарън, а сега изолираш от себе си и Ан Ферис. — Изражението й се смекчи. — Тя ми разказа какво се е случило помежду ви.
— Е и — каза Худ с леко раздразнение. — Накъде биеш?
— Знам какво мислиш за психологическите бръщолевения, Пол, но искам да се увериш, че тези проблеми не се задълбочават — каза Лиз. — Намираш се под голямо напрежение, предизвикано от жени. Не позволявай на тази фрустрация да се прехвърля от една жена на втора и на трета.