— Как си? — обърна се Худ към Роджърс. — Всичко готово ли е?
Роджърс кимна.
— Отлично — каза Худ.
— А при теб как върви?
— Не много добре — отвърна Худ. — Сенатор Фокс мисли, че ставаме твърде очебийни. Желанието й е да предприемем мерки по този въпрос.
— И какви по-точно?
— Иска да се посвием. Смята да предложи на останалите членове на Обединения център за разузнавателни операции да прекроят Оперативния център в по-малка, по-прикрита организация.
— Подушвам намесата на Кърк Пайк във всичко това — каза Роджърс.
Пайк беше новоназначеният директор на Централното разузнавателно управление. Амбициозният бивш шеф на военноморското разузнаване се ползваше с благосклонността на Конгреса. Приемайки новата си длъжност, той си беше поставил една основна задача — да консолидира колкото се може повече от разузнавателните нужди на нацията под един покрив.
— Съгласен съм, че Пайк най-вероятно е замесен, но мисля, че има и нещо повече — каза Худ. — Фокс заяви, че генералният секретар Чатърджи все още отправя закани да ни изправи пред Международния съд. Иска да ни съди за убийство и злоупотреба със сила.
— Хитро — отбеляза Роджърс. — Никога няма да успее, но юристите ще раздухат случая.
— Именно — отвърна Худ. — Това ще й даде допълнителна сила и ще затвърди суверенния статут на Обединените нации. Още повече, ще натрупа безценни точки пред пацифистите и антиамериканските правителства. Фокс очевидно смята, че бурята ще отмине, ако уставът ни бъде отменен и сетне тихичко пренаписан.
— Разбирам — каза Роджърс. — Конгресният комитет действа бързо, за да изпревари противника и да накара действията на Чатърджи да изглеждат пресилени и ненужни.
— Бинго — отвърна Худ.
— А така ли ще стане? — попита Роджърс.
— Не знам — призна Худ. — Фокс още не го е обсъдила с останалите членове.
— Но тя иска да стане така.
Худ кимна.
— Значи ще стане — каза Роджърс.
— Не съм готов да го допусна. Виж, не искам да се притесняваш за политическите игри. Твоята задача е да свършиш работата в Кашмир. Чатърджи може да е генерален секретар, но освен това е и индийка. Ако пожънеш успехи за нейната страна, ще й бъде доста трудно да се обърне срещу нас.
— Не и ако предаде щафетата на Пайк — каза Роджърс.
— Защо ще го прави? — попита Худ.
— Създаване на подходящи връзки, достъп до информация. Голяма част от сведенията за Кашмир, които получих, дойдоха от ЦРУ. Компанията работи в тясно сътрудничество с Индийското разузнавателно бюро.
— Домашната група за наблюдение и контрол.
— Точно така — каза Роджърс.
Според индийския телеграфен закон Индийското разузнавателно бюро имаше законното право да подслушва и наблюдава всички форми на електронна комуникация. В това число влизаха купища факсове и имейли от Афганистан и другите ислямски държави. През 2000 г. именно ИРБ нададе предупредителен вик за измамата с фармацевтичните продукти, предназначени за Ирак. Хуманитарните помощи с лекарства не бяха включени в санкциите на Обединените нации. Вместо да заминат за иракските болници и клиники обаче, лекарствата бяха отклонявани към складовете на министъра на здравеопазването. Когато недостигът на медикаменти станеше крещящ, лекарствата бяха продавани на черния пазар срещу твърда, чуждестранна валута, използвана впоследствие за закупуване на разнообразни луксозни стоки за високопоставени правителствени служители.
— Индийското разузнавателно бюро споделя цялата събрана информация с ЦРУ, които я анализират — продължи Роджърс. — Ако директор Пайк подкрепи Чатърджи, индийците ще продължат да работят изключително и само с неговото ведомство.
— Пайк може да се окичи с всички лаври, ако иска — каза Худ. — Разузнаването все пак остава наше.
— Но това не изчерпва апетитите на Пайк. Хората във Вашингтон не се задоволяват само с печалбата. Те копнеят да унищожат съперника. А в случай, че и това не проработи, хукват след приятелите и семейството му.
— Е, за второто ще му трябва специален отряд — тихо вметна Худ. — Семейство Худ се е разпиляло из цялата околност.
Роджърс се почувства като същински задник. Пол Худ вече не живееше със съпругата си, а дъщеря му, Харлей, прекарваше доста време в терапия. Беше необмислено да загатва, че те може би са в опасност.
— Съжалявам, Пол. Нямах предвид в буквалния смисъл — каза Роджърс.
— Няма нищо — отвърна Пол. — Знам какво имаше предвид. И не мисля, че Пайк би стигнал толкова далеч. И двамата имаме твърде много кирливи ризи за вадене на показ и твърде добри връзки в пресата. Той не би искал да отпочва медийна война.