Кандис Бушнел
Булевардът на тузарите
Пролог
Беше само някаква си роля в телевизионен сериал и само някакъв си едностаен апартамент в Ню Йорк. Но напоследък ролите, а още по-малко свестните, се намираха изключително трудно, пък и всеки в Лос Анджелис бе наясно със стойността дори на малко жилище в Манхатън. Освен това сценарият пристигна на същия ден, в който й връчиха и документите за развода.
Ако истинският живот бе филмов сценарий, някой режисьор вероятно би зачеркнал тази сцена, определяйки я като „подозрително голямо съвпадение“. Обаче Шайфър Даймънд обожаваше съвпаденията и знаците на съдбата. Все още не бе изгубила детинската си вяра, че за всичко на този свят си има магическа причина. Все пак бе актриса, което ще рече, че почти целият й живот бе магия. И така, тя прие ролята, която налагаше връщането й в Ню Йорк за шест месеца. И тъй като и без това притежаваше едностаен апартамент на Пето авеню, реши, че най-естественото решение е да живее там. Първоначално възнамеряваше да остане в Ню Йорк само за периода на снимките, след което да се върне отново в Лос Анджелис и къщата си в Лос Фелис. А после, два дена след като прие ролята, се отби да похапне при Айви, където налетя на последния си бивш съпруг, обядващ с някаква млада жена. Седеше на маса в центъра на залата, опиянявайки се от новопридобития си статус на президент на телевизионна компания, а от почитанията, които персоналът засвидетелстваше на младата жена, Шайфър заключи, че това очевидно е най-новото му гадже. Мълвата твърдеше, че била концертираща пианистка от известно семейство, обаче момичето имаше лъскавото излъчване на скъпа проститутка. Връзката беше повече от клиширана, ала двадесет и петте години, прекарани в Холивуд, бяха научили Шайфър, че мъжете нямат нищо против клишетата, особено когато клишето касае радостите за техния пенис. И непосредствено след обяда, докато подаваше номера си на момчето, което паркира колите, тя огледа булеварда през слънчевите си очила и взе решение. Продава окончателно къщата в Лос Фелис, разчиства си сметките с този град и се мести за постоянно на Пето авеню № 1.
— Шайфър Даймънд приела роля в някакъв телевизионен сериал — съобщи Енид Мърл на племенника си Филип Оукланд.
— Трябва да е много отчаяна! — отбеляза полунасмешливо той.
Енид и Филип живееха в два съседни апартамента на Пето авеню № 1. Апартаментите бяха почти от най-скъпите, разположени на тринадесетия етаж. Притежаваха съседни тераси, разделени само от изящна бяла оградка. Именно през тази оградка сега двамата водеха своя разговор.
— Може пък ролята да е от добрите! — контрира го Енид, като хвърли за всеки случай поглед на вестника, който държеше. — Ще играе майка игуменка, която напуска църквата, за да стане главен редактор на списание за тийнейджъри.
— Изумително достоверно! — изрече Филип със сарказма, който пазеше единствено за нещата с марката Холивуд.
— Не повече от гигантско влечуго, тероризиращо Ню Йорк! — изгледа го с укор леля му. — Ще ми се да престанеш да си пилееш таланта с тези глупави сценарии и да се заемеш с истински, сериозен роман!
— О, не мога! — усмихна се Филип. — Аз съм не по-малко отчаян от Шайфър!
— Може пък нейният филм да е по действителен случай — продължи замислено Енид. — Едно време имаше една жена — Сандра Майлс, която беше игуменка, а след това стана главен редактор. Беше отдавна, през седемдесетте. Обядвала съм с нея един-два пъти. Абсолютна нещастница, но пък как да се чувства горката с мъж, който непрекъснато кръшка! От друга страна, нищо чудно след всичките тези години, прекарани в девственост, нещо да не е успяла да схване сексуалната част от брака. Както и да е! — Махна с ръка и допълни: — Важното е, че този сериал ще се снима тук, в Ню Йорк.
— Ъхъ — изломоти Филип, колкото да каже нещо.
— Сигурно пак ще бъдем съседи — добави леля му.
— С кого? — изрече нехайно Филип, опитвайки се да сдържи нарастващото си любопитство. — Със Сандра Майлс ли?
— С Шайфър Даймънд! — натърти Енид. — А Сандра Майлс напусна Ню Йорк още преди години! Като нищо вече е пукнала!
— Освен ако не е решила да отседне в хотел — подхвърли Филип, като имаше предвид Шайфър Даймънд.
— Но какви ги приказваш, за бога?!
Когато леля му най-сетне влезе в апартамента си, Филип остана на терасата и се загледа в парка на площад „Уошингтън Скуеър“. Едно от предимствата на техните жилища беше тази прекрасна гледка. Беше юли и паркът все още тънеше в тучна зеленина — поне до настъпването на августовските жеги. Обаче в момента растителността бе последното нещо, което го вълнуваше. Мисълта му се рееше на километри оттук, към доковете на остров Каталина преди двадесет и пет години.