— О, вече се разведох и с него. Или може би той с мен, не си спомням точно. — При тези думи тя му се усмихна по онзи неповторим начин, който го караше да се чувства така, сякаш е единственият мъж на света. За момент Филип като че ли се хвана, но след това благоразумно си напомни, че я е виждал да използва тази усмивка и с мнозина други.
Вратите на асансьора се разтвориха и Филип погледна през рамото й към тълпата папараци пред входа.
— Тези за теб ли са? — попита едва ли не обвинително.
— Не, глупчо! Те са за госпожа Хаутън! Аз не съм чак толкова прочута! — усмихна се тя.
После се втурна през фоайето, профуча покрай надпреварващите се да я снимат камери и скочи на задната седалка на бял джип.
„Напротив, достатъчно прочута си! — помисли си Филип. — Толкова, колкото беше и някога, че и повече!“ Разблъсквайки фотографите, той тръгна по Пето авеню, зави по Десета улица и се насочи към малката библиотека на Шесто авеню, където понякога работеше. И неочаквано за себе си се почувства бесен. Защо въобще се е върнала? За да го измъчва отново, а после отново да го напусне? С тази жена човек никога не можеше да бъде сигурен какъв ще бъде следващият й ход. Преди двадесет години тя го бе изненадала, купувайки си апартамент на Пето авеню № 1, който се опита да използва като доказателство, че винаги ще бъде с него. Обаче беше актриса, което по дефиниция я правеше откачалка. Всъщност цялата им пасмина бяха откачалки, поради което, след като тя избяга от него, за да се омъжи за онзи проклет граф, той се закле, че никога повече няма да погледне актриса.
Влезе в хладната библиотека и се отпусна на стар, изтъркан фотьойл. Извади работния вариант на „Завръщане при шаферките“ и след като прочете няколко страници, го хвърли отвратено настрани. Как можа той, Филип Оукланд, носител на наградата „Пулицър“, да слезе толкова ниско?! Представи си реакцията на Шайфър Даймънд: „Защо не си гледаш свястно работата, Оукланд? Или поне не намериш нещо, за което да те е грижа!“ И собствения си отбранителен отговор: „Нали се нарича шоу бизнес, а не шоу изкуство?!“ „Глупости! — би казала тя. — Просто те е страх!“
Е, да. Тя винаги се бе гордяла със своето безстрашие. И това беше редовната й отбранителна стратегия — да настоява, че е неуязвима. Не беше често! Но когато се стигнеше до чувствата й към него, тя открай време смяташе, че е много по-добър от онова, за което се мисли.
Отново се върна към ръкописа, но установи, че въобще не му е интересен. „Завръщане при шаферките“ беше точно това, което изглеждаше — история за живота на четири жени, запознали се като шаферки на двадесет и две. И какво, по дяволите, знаеше той за двадесет и две годишните момичета? Последната му приятелка — Сондра, изобщо не беше чак толкова млада, колкото я мислеше Енид. Беше на тридесет и три и вече заемаше водеща длъжност в една независима филмова компания. Обаче след девет месеца й беше писнало от него, преценявайки (напълно правилно), че той въобще не е готов скоро да се ожени и да има деца. Факт, който според Сондра и приятелчетата й бил „жалък“. Това напомни на Филип, че не бе правил секс от два месеца, тоест от раздялата им насам. Не че и сексът с нея си го биваше особено. Сондра бе изпълнявала всички стандартни движения, но някак си не можеше да го вдъхнови. Хладината й го бе принуждавала да изпълнява задължителните си движения с отегчение и често да се пита дали някога отново ще може да вкуси от добрия секс. Тази мисъл го върна към спомените за секса с Шайфър Даймънд. „На това вече му се вика добър секс!“ — каза си той, загледан невиждащо в листите пред себе си.
А в горната част на Манхатън белият джип, в който се возеше Шайфър Даймънд, тъкмо пресичаше моста „Уилямсбърг“ по посока на студио „Щайнер“ в Бруклин. Шайфър също се опитваше да чете сценарий — за пилотния епизод на „Майка игуменка“, за който днес имаха репетиция на маса. Ролята много й допадаше: четиридесет и пет годишна монахиня внезапно решава да промени драстично живота си и открива какво означава да бъдеш съвременна жена. Продуцентите упорито настояваха да наричат героинята й „жена на средна възраст“, макар че за Шайфър все още беше трудно да приеме, че да си на четиридесет и пет означава да бъдеш на средна възраст. Това я накара да се усмихне, сещайки се за Филип и за това как се бе опитал да прикрие изненадата си в асансьора. Безсъмнено на него също му е трудно да приеме факта, че да бъдеш на четиридесет и пет означава да си на средна възраст.
А после, точно както и той, тя също си спомни за сексуалния им живот. Ала за нея спомените за секса с Филип бяха примесени с разочарование. В секса си имаше правила: ако първия път не е добре, вероятно ще става по-добре. Ако първия път е страхотно, после ще стане скучно. Но ако сексът е наистина добър, най-добрият секс, който си имал в живота си, то това означава, че тези двама души просто трябва да бъдат заедно. Тези правила бяха незрели, разбира се, съставени от млади жени, опитващи се да проумеят мъжете. Обаче точно с Филип сексът бе нарушил всички правила. Беше страхотен и първия път, и всеки път след това, обаче двамата не останаха заедно! Това бе едно от разочарованията, които животът неизменно поднася на жените — да, мъжете обичат секса. Ала страхотният секс не винаги означава, че искат да се оженят за теб. Защото за тях страхотният секс не крие никакъв по-велик смисъл. За тях той си е точно това, което е — страхотен секс.