Загледа се през прозореца на колата към Ийст Ривър. Водата в реката бе кафеникава, но някак си успяваше едновременно с това и да проблясва, подобно на достолепна матрона, която за нищо на света не би се отказала от бижутата си. Защо въобще да се занимава с Филип?! Та той си е чист глупак! Когато и страхотният секс не е достатъчен за един мъж, значи той е безнадежден случай.
А това пък я отведе към единственото възможно заключение: може би за него сексът да не е бил така страхотен, както е бил за нея. Пък и каква е дефиницията на страхотния секс? За стимулирането на гениталиите си имаше всевъзможни техники: целувки, нежно, но стабилно докосване, ръка, увита около основата на пениса, и пръсти, проучващи дълбините на вагината. За жената сексът беше отваряне, приемане на пениса не като чужд предмет, а като средство за удоволствие. Именно това бе решителният момент за определяне на страхотния секс — когато пенисът срещне вагината. Все още помнеше онзи първи миг на акта с Филип — едновременната им изненада от това колко перфектно си пасват телата им, а после и усещането, че те вече нямат значение. А накрая светът изчезна и сякаш целият живот се концентрира в тази конкретна фрикция на молекули, водеща до експлозия. Усещането за завършеност, за затваряне на кръга — все трябва да значи нещо, нали?
2
Напоследък имаше моменти, когато Минди Гуч не бе особено сигурна какво точно върши на работа, какъв е смисълът на работата й и дори в какво точно се състои работата й. Преди десет години Минди, която оглавяваше културната рубрика в списанието и която на тридесет и три беше амбициозна, умна, жизнерадостна и пламенна и дори понякога (или поне тя самата се смяташе за такава) безмилостна, бе успяла да се намърда на шефското място на интернет изданието на списанието (нещо, което в онези години почти никой не разбираше) — позиция, която й докарваше по половин милион долара годишно. Първоначално тя преуспяваше на това работно място (и нямаше как да бъде иначе, тъй като никой не бе наясно какво точно работи и какво се очаква от нея) и не след дълго започнаха да я считат за една от водещите личности на компанията. С вечния си перфектен кок на кичури и с обикновеното си, но привлекателно лице Минди бе канена на всички корпоративни събития, на всички събирания на женски журналистически организации и дори от университетите, за да споделя със студентите „рецептата“ си за издигане в работата („трудиш се като пчеличка, няма такова нещо като незначителна задача, нито една подробност не е за пренебрегване“ — все думи, които младите въобще не желаеха да чуват, но които си бяха самата истина). А после плъзнаха и слуховете, че Минди я готвят за по-висок пост, може би за изпълнителен директор, с много подчинени — по нейно дълбоко убеждение еквивалент на удостояване с рицарско звание през шестнадесети век. В онези години — годините на възход в кариерата й, Минди притежаваше някаква магическа лекота и енергия, които й помагаха да жъне успехи във всичко, с което се захване. Именно тогава тя бе намерила и апартамента на Пето авеню № 1. Премести набързо семейството си, влезе в управителния съвет на кооперацията, настани сина си Сам в по-елитна, частна детска градина, започна да прави сладки за благотворителни събития и да боядисва тикви с нетоксични бои, правеше секс със съпруга си веднъж седмично и дори прие поканата на приятелките си да тръгнат на курс за правене на свирки (където използваха, разбира се, банани). Тогава често си мислеше каква ще бъде след пет, десет, петнадесет години. Често си представяше как обикаля света със самолета на компанията, как оглавява брифинги в чужди страни. И как се държи благородно, въпреки невероятното напрежение, на което е подложена.