Накрая изрече:
— Не знам защо, но напоследък често си мисля за Ъпдайк.
— Така ли? — изгледа го Редмън, очевидно не особено впечатлен. — Надценяват го! Този човек не успя да издържи проверката на времето. За разлика от Рот.
— Да де, обаче отново отворих „Месец от недели“. И ми се стори, че стилът му е великолепен — не се отказваше Джеймс. — А и да не забравяме, че книгата се превърна в истинско събитие. Така де, когато излезе, през 1975-та. Тогава излизането на подобна книга все още си беше събитие. За разлика от…
— От това как Бритни Спиърс си показва вагината ли? — довърши присмехулно Редмън.
В този момент Джеймс се сниши. На хоризонта се появи Джери. Не беше облечен с костюм. Напоследък костюмите се считаха за задължително облекло единствено за банкерите. Джери носеше памучни панталони и тениска с къси ръкави. Плюс безръкавна жилетка. При това не каква да е жилетка, а рибарска! Господи!
— Да знаете, че нямам много време! — обяви представителят на РК, като разтърси ръката на Джеймс. — В Лос Анджелис имаме един проблем.
— Аха, нищо ново — кимна Редмън. — Как вървят нещата на онзи фронт?
— По обичайния начин — отговори Джери. — Корки Полак е същински задник. Обаче е и мой най-добър приятел. Какво мога да сторя според теб?
— Да, последният мохикан! — отбеляза многозначително Редмън. — Или поне аз се стремя да бъда такъв.
— Може. Последният мохикан на яхтата. Само че в този случай си е доста големичка яхта. Виждал ли си някоя от онези валкирии?
Последният въпрос беше зададен към Джеймс.
— Не — отговори чинно писателят.
— Каза ли на Джеймс какво мисля за книгата му? — обърна се Джери към Редмън.
— Предпочетох да предоставя тази чест на теб. Все пак ти си шефът!
— Вярно, аз съм шефът. Чули това, Джеймс? Този гений тук твърди, че аз съм бил шефът!
Джеймс само кимна. Беше ужасен от Джери.
— Хубаво. Та, меко казано, Джеймс, аз направо се влюбих в книгата ти! — обяви тържествено новодошлият. — Жестока комерсиална фикция! От онези, които никой бизнесмен не би пропуснал по време на полет! И най-важното е, че аз не съм единственият на това мнение. В Холивуд вече започва наддаване за сценария! Поне две от моите приятелчета ми се обадиха! Готови са да платят със седемцифрено число! Което ще рече, че веднага задвижваме продукция! Нали така? — обърна се той към Редмън за потвърждение. — Ще изстискаме и последната капка смисъл от това нещичко и на пролет ще го представим! Първоначално смятахме да го оставим за есента, обаче парчето е прекалено добро, за да търпи отлагане! Та, значи, предлагам да го хвърляме веднага в пещта, а ти, Джеймс, да се заемаш със следващия шедьовър! Имам страхотна идея за теб! За мениджъри на обезпечителни фондове! Какво ще кажеш?
— Мениджъри на… на обезпечителни… фондове? — запелтечи Джеймс.
— Жестока тема! Направо пари! Идеална за теб! — ухили се Джери. — Когато прочетох книгата ти, веднага звъннах на Редмън и му заявих: „Човече, открили сме златна мина! Истински комерсиален автор! При това мъж! Като Крайтън! Или Дан Браун!“ Което ще рече, че щом веднъж хванеш пазара за гушата, си длъжен да го тъпчеш със стоката!
След тези думи Джери се изправи и заяви:
— Съжалявам, но вече трябва да тръгвам! Налага се да се оправя с онзи проблем. — Обърна се към Джеймс, разтърси отново ръката му и отсече: — Беше ми изключително приятно да те видя! До нови срещи!
Джеймс и Редмън изгледаха как Джери се отдалечава, как излиза от ресторанта и се насочва към очакващата го пред входа лимузина. Накрая издателят отбеляза ухилено:
— Предупредих те, че ще се нуждаеш от питие!
— Прав си! — преглътна Джеймс.
— Е, страхотна новина, не мислиш ли? Имам предвид за нас! Ще паднат големи пари от тази работа!