Кастингът беше в два, което й оставяше достатъчно време, за да си купи нов тоалет и да се приготви. Сега тя се уви е хавлията си, измъкна изпод леглото една кутия от обувки и преброи парите си. Бяха изминали цели два дена, докато се възстанови от атаката на Енид Мърл по вестниците, но все пак се бе възстановила. И когато това стана, бе изтъкнала пред Марке, че сега, когато била наистина прочута, той трябвало да започне да й плаща повече. Бе поискала пет хиляди долара, което го бе довело до истеричен пристъп, но накрая се бе съгласил да повиши заплащането й на две хиляди долара на парче. И така, добавени към нейните си осем хиляди долара, парите ставаха десет хиляди; отделно бяха десетте хиляди от Филип Оукланд, както и двете хиляди, които редовно получаваше от Джеймс Гуч. И като се имаше предвид, че Джеймс й плащаше наема и храната, тя бе успяла да спести двадесет хиляди долара. Сега тя извади от кутията си три хиляди долара в стотачки, които смяташе да похарчи за нещо скандално, като например нещо на Александър Маккуин.
Още с влизането си в бутика на Четиринадесета улица, тя автоматично забеляза чифт велурени ботуши над коляното, със странични катарами. Докато ги пробваше, продавачката не спираше да се възторгва как тези ботуши като че ли били правени точно за нея — на Лола това й стигаше. Купи ботушите, които й излязоха за две хиляди долара, и ги отнесе доволно вкъщи в една огромна кутия. След това ги обу, облече си роклята на Ерве Лежер, която си бе купила преди няколко седмици, погледна се в огледалото и изрече на глас:
— Страхотно!
Изпълнена със самоувереност, тя хвана такси за мястото на кастинга, макар че той се провеждаше само на седем пресечки от квартирата й в офисите на един известен кастинг директор. Когато влезе в сградата, Лола се озова в асансьора още с цяла група момичета, които очевидно също отиваха на прослушването. Огледа ги и стигна до заключението, че тя е по-хубава от тях и следователно няма за какво да се притеснява. Но когато вратите на асансьора се отвориха на петнадесетия етаж, коридорът се оказа пълен с още много момичета от всякакви цветове и размери, които чакаха на дълга опашка, виеща се до безкрай.
Сигурно имаше някаква грешка! Опашката се извиваше и свършваше в малка чакалня. Наоколо се разхождаше едно момиче с клипборд. Лола я спря и отсече:
— Извинете, но аз съм Лола Фабрикънт! Имам уговорка за два часа!
— Съжалявам, но кастингът е открит за всички. Ще трябва да изчакате реда си на опашката!
— Аз не чакам по опашки! — извика Лола. — Аз съм автор на секс рубрика! Продуцентите ми се обадиха лично, за да ме поканят тук!
— Ако не си изчакате реда на опашката като всички останали, няма да влезете на прослушването!
Лола се размърмори и заоплаква, но накрая се подреди на опашката.
Бе принудена да чака цели два часа. Накрая, след като напусна коридора и влезе в малката чакалня, дойде и нейният ред. Озова се в огромна зала за репетиции, където зад дълга маса се бяха подредили четирима души.
— Име? — попита един от тях.
— Лола Фабрикънт! — отсече тя и отметна назад коса.
— Носите ли снимка или резюме?
— Не са ми необходими! — сряза ги Лола, изумена, че не знаят коя е. — Имам си собствена интернет рубрика! И снимката ми е непрекъснато онлайн!
Поканиха я да седне на малък стол. Някакъв мъж насочи срещу нея камера, а продуцентите започнаха да задават въпроси.
— Защо дойдохте в Ню Йорк?
— Аз… — отвори уста Лола и замръзна.
— Хайде отново. Защо дойдохте в Ню Йорк?
— Защото… — опита се да продължи Лола, но се задуши от броя на възможните обяснения. Дали да им разкаже за Уиндзор Пайнс и за това как открай време си е знаела, че е родена за велики дела? Или може би ще прозвучи твърде арогантно? Може пък да започне с историята за Филип. Или как открай време се възприема като една от героините от „Сексът и градът“. Но и това не беше напълно вярно. Онези жени в книгата бяха много стари, а тя беше в цветуща младост.
— Мммм… Лола? — обади се някой пред нея.
— Да? — вдигна очи тя.