— За какво си мислиш?
Тя се обърна и го видя, застанал на прага и вторачен изпитателно в нея.
— За нищо — побърза да отговори, а после добави: — Ти какво правиш толкова рано у дома? Мислех си, че ще ме чакаш направо на бала!
— Промених решението си — отсече той. — Това е нашата голяма вечер! И реших, че още от самото начало трябва да бъдем заедно!
— Много мило от твоя страна.
— Не звучиш особено щастлива.
— Напротив, щастлива съм, Пол. Просто си мислех за Били Личфийлд. Това е всичко.
— Пак ли? — изръмжа съпругът й.
— Да, пак! — натърти тя. — Той беше мой приятел! И вероятно никога няма да спра да мисля за него!
— И защо? — изненада се Пол. — Та той е мъртъв!
— Да, така е — отбеляза е горчивина тя, мина покрай него и влезе в голямата спалня. — Но ако Санди не беше хванат, той все още щеше да е жив! — Отвори гардероба си и отбеляза: — Ти не трябва ли вече да се приготвяш?
— Какво общо може да има Били с всичко това? — не се отказваше от темата съпругът й, като междувременно събу обувките си и започна да разхлабва вратовръзката си. — Искам най-сетне да престанеш да мислиш за този Били Личфийлд!
— Да не би вече да си станал мисловна полиция?
— Просто е време да продължиш напред — отбеляза той, докато разкопчаваше ризата си.
— Защото именно Били е продал на Санди кръста! — извика внезапно тя. — Санди сигурно ти е казал.
— Не ми е казвал — отбеляза спокойно Пол. — Но във всяка бизнес маневра съществува по някой случаен елемент, който човек не може да предвиди. Очевидно в дадения случай този случаен елемент е бил Били Личфийлд!
— Какви ги говориш, Пол? — извиси глас Ана-Лиза, като излезе от гардеробната си със златисти обувки с висок ток в ръка. — Каква бизнес маневра? — Отвори кутията за бижута и извади оттам една гривна от платина и диаманти, която също бе принадлежала на госпожа Луиз Хаутън.
— Говоря за Санди Брюър — поясни Пол. — Ако не го бях отстранил, сега нямаше да седиш тук и да си слагаш бижутата на госпожа Хаутън!
Ана-Лиза се вцепени.
— Какво искаш да кажеш? — попита накрая, като се опитваше да си сложи гривната.
— Хайде, стига! Отлично знаеш, че Санди се канеше да ме уволни! Заради онзи дребен пропуск по китайската сделка. Откъде можех да зная, че Били Личфийлд е замесен със Санди и кръста?! Но ако наистина държиш да стигнеш до дъното на нещата, в крайна сметка се оказва, че всичко това е по вина на Сам Гуч! Ако Сам не ни беше срязал жиците, нямаше да бъда принуден да направя онова, което направих!
— А ти какво точно направи, Пол?
— Изпратих имейл до „Таймс“ във връзка с кръста — отговори делово Пол, докато изпъваше врат, за да стегне вратовръзката си. — Детска игра! Като на домино — бутваш една плочка и всичките след нея падат!
— А аз си мислех, че Крейг Акио е изпратил имейла — отбеляза Ана-Лиза, като полагаше огромни усилия да звучи естествено.
— Това също беше детска игра — махна с ръка съпругът й. — Фалшив имейл адрес — всеки може да го направи! — облече си фрака. — Но този удар определено си го биваше! Брилянтно изпълнение! Великолепен начин да се отървеш от двама души наведнъж, като ги оставиш да се изтрепят взаимно!
— Божичко, Пол! — възкликна Ана-Лиза с леко треперещ глас. — Възможно ли е някой около теб да се чувства в безопасност?
— Не и в тази сграда! — отсече той, като се насочваше към гардероба си. — Все още не съм измислил как да се отърва от онази проклета Минди Гуч и копеленцето й Сам! А когато ги изхвърля, смятам да върна апартамента им към първоначалната му слава — на огромен склад.
Той нахлузи елегантните си официални обувки и й подаде ръка.
— Готова ли си? — А когато видя, че тя все още се опитва да си сложи гривната, предложи: — Дай да ти помогна!
— Не! — дръпна ръка тя. И точно в този момент халкичките щракнаха в леглата си. Засмивайки се нервно, тя добави: — Няма проблеми! Ето че успях и сама!