Първото нещо, което Ана-Лиза направи, когато пое председателството на комитета по организирането на благотворителния бал, бе да прехвърли събитието в наскоро ремонтирания хотел „Плаза“. Сега, докато слизаше от лимузината, която Ана-Лиза специално й бе изпратила, Енид Мърл кимна одобрително. „С реставрирането на този велик хотел вероятно и самият Ню Йорк възвръща старата си слава“ — мислеше си тя, докато се изкачваше по огромния червен килим, отвеждащ към централния вход. От двете страни беше строена задължителната тълпа папараци и чувайки името си, Енид спря за момент и кимна усмихнато, безсъмнено поласкана от факта, че те все още държаха да имат и нейната снимка. Вътре беше строен шотландски оркестър гайдари. Сякаш от нищото до нея се материализира млад мъж в черен костюм, подаде й ръка и изрече:
— Ето ви и вас, госпожо Мърл! Ана-Лиза Райе ме помоли да ви ескортирам до залата!
— Благодаря ви! — усмихна се отново поласкана Енид.
Филип бе предложил да дойде с нея — както в доброто старо време, — но Енид му беше отказала. Заяви, че ще се справи идеално и сама, а освен това сега, когато вече беше сгоден, редното бе да се появи е годеницата си. Подчерта, че е крайно време всички да продължат напред. Поради което Филип и Шайфър бяха тръгнали напред, за да доставят удоволствие на пресата — точно така, както и трябваше да бъде.
Събитието щеше да се проведе в златистобялата бална зала, която се намираше на третия етаж. Досега Енид винаги се бе качвала по стълбите, които бяха мраморни и я караха да се чувства като във филм, но сега любезният млад човек я отведе директно към асансьора. Когато влязоха, Енид погледна металната кутия и поклати глава.
— Някак си няма същият ефект! — промърмори.
— Моля? — погледна я неразбиращо младежът.
— Нищо, нищо. Няма значение.
Когато вратите на асансьора се отвориха, пред тях се разкри огромно фоайе, където при подобни случаи се провеждаше коктейлната част. Когато се огледа и видя, че всъщност нищо около нея не се е променило, Енид се почувства като че ли по-добре. И тогава от залата се появи и Ана-Лиза Райе, целуна я и по двете бузи и възкликна:
— Много се радвам, че успя да се присъединиш към нас!
— О, за нищо на света не бих пропуснала подобно събитие, скъпа! — усмихна се благо Енид. — Първото ти самостоятелно благотворително събитие! При това и председател на организационния комитет! Нали ще изнесеш реч? Председателят на комитета винаги изнася реч!
— Разбира се. Надрасках си нещо този следобед.
— Добро момиче! — похвали я Енид. — Притеснена ли си? Ако е така, не трябва! Не забравяй, че си се срещала е президента и с него не си била притеснена!
Ана-Лиза пое ръката на Енид, отведе я към стената на залата и прошепна:
— Пол е сторил нещо ужасно! Току-що ми го каза! Изплъзна се от устата му, докато се обличахме, и…
Енид я прекъсна:
— Каквото и да е то, ти трябва да го забравиш! Точно сега трябва да си го изхвърлиш от ума! Трябва да се държиш така, сякаш всичко около теб е цветя и рози, защото хората го очакват от теб!
— Ама…
— Били Личфийлд щеше да ти каже същото, повярвай ми! — отсече Енид. А после, когато забеляза ужаса в очите на Ана-Лиза, потупа успокоително ръката й и добави: — Оправи изражението си, скъпа! Така! Вече е по-добре! А сега можеш да продължиш! Наоколо има цяла зала с хора, които искат да поговорят с теб!
— Благодаря ти, Енид! — кимна Ана-Лиза.
Отдалечи се, а Енид започна да се разхожда сред хората. Покрай стените бяха подредени няколко дълги маси, върху които се намираха предметите за благотворителния търг. Енид се спря пред огромна цветна снимка на гигантска яхта. Под нея имаше описание на яхтата и лист, върху който наддаващите можеха да запишат офертите си. „Забележителната“ — гласеше името на яхтата. „Двеста и петдесет футова яхта. Четири големи каюти с огромни легла. Дванадесет души екипаж, включително инструктори по йога и гмуркане с кислороден апарат. Свободна през юли. Наддаването започва от двеста и петдесет хиляди на седмица.“
Енид вдигна очи и зърна до себе си не кого да е, а самия Пол Райе.
— Трябва да заложите на тази яхта тук, господин Райе! — отбеляза тя.
По някаква неизвестна причина Пол я изгледа на кръв, макар Енид да предположи, че това трябва да е обичайната му реакция, когато го заговарят относително непознати хора.